Стивън Кинг: Проклятието

— Имаш предвид, че съм голяма едра свиня. Кажи си го направо, щом искаш, Хайди. По дяволите, мога да го понеса.

— Нищо подобно не съм имала предвид! — извика тя. — Защо искаш да ме нараниш, Били? Защо трябва да го правиш, след като прекарахме така хубаво?

Този път не трябваше да я поглежда, за да разбере, че всеки момент ще се разплаче. Позна по разтреперания й глас. Съжаляваше, но това не уби гнева му. Нито пък страха, който го подхранваше.

— Не искам да те засегна — започна той, като стискаше така силно кормилото на олдсмобила, че кокалчетата му побеляха. — Никога не съм искал. Но отслабването е хубаво нещо, Хайди, така че не е нужно все да ми натякваш за него.

— Не винаги е хубаво нещо! — викна тя и го стресна, заради което колата кривна малко. — Не винаги е хубаво нещо и ти го знаеш!

Сега вече плачеше, плачеше и търсеше салфетка в чантичката си по своя едновременно дразнещ и мил начин. Той й подаде носната си кърпа и тя изтри очи с нея.

— Можеш да ми кажеш каквото си искаш, можеш да си лош, можеш, ако искаш, да ме подложиш на кръстосан разпит, Били, можеш дори да развалиш хубавото ни прекарване. Но аз те обичам и ще ти кажа каквото трябва. Когато хората започнат да отслабват, без дори да са на диета, това може да значи, че са болни. Това е един от седемте признака на рака. — Тя му върна носната кърпа. Пръстите им се срещнаха, когато той я пое. Ръката й беше много студена.

Е, вече е казано. Рак. Римува се с юнак и с осра си гащите пак . Господ знаеше, че думата неведнъж се бе мяркала в съзнанието на Били, откакто бе стъпил върху теглилката пред магазина за обувки. Беше се показвала като мръсния балон на някой клоун, а той се бе извръщал от нея. Правил го бе както човек се извръща от бездомните жени, които се полюляват в мръсните си малки ъгълчета пред гарата… или от циганчетата, които подскачат сред останалата част от циганската тайфа. Циганчетата пееха с гласове, които някак си бяха едновременно монотонни и своеобразно приятни. Циганчетата бяха жонгльори. Понякога засрамваха местните смешници, като завъртаха по два, даже три пластмасови диска едновременно — върху ръцете, краката, а понякога и върху носовете си. Смееха се, докато правеха всичко това, и изглежда всички страдаха от кожни брлести, кривогледство или заешка устна. Когато човек изведнъж се оказваше лице в лице с толкова странната комбинация от жизненост и грозота, какво друго му оставаше освен да се извърне? Бездомни жени, циганчета и рак. Дори посоката на мислите му го плашеше. Все пак може би беше по-добре; че вече бе казано.

— Чувствувам се отлично — повтори той, може би за шести път от вечерта, когато Хайди го бе попитала да не му е лошо. А беше и вярно, по дяволите! — Освен това правих и упражнения.

Това също беше вярно… поне за последните пет дни. Бяха се изкачили по пътеката-лабиринт заедно и макар че трябваше да издишва през целия път и да прибира корема си, за да мине през няколкото най-тесни места, не бе имало дори и опасност да се заклещи. Всъщност Хайди, задъхана и пухтяща, трябваше на два пъти да моли за почивка. Били дипломатично не бе споменал прекаленото й пушене.

— Сигурна съм, че си се чувствувал отлично — съгласи се тя — и това е много хубаво. Но много хубаво ще бъде да си направиш и контролен преглед. Не си ходил на лекар повече от осемнайсет месеца и на доктор Хюстън сигурно му липсваш…

— Мисля, че той е малък любител на наркотиците — промърмори Халек.

— Малък какъв?

— Нищо.

— Казвам ти обаче, Били, че не можеш да загубиш почти десет кила за две седмици само с упражнения.

— Не съм болен.

— Тогава просто го направи заради мене.

По останалия път до Феървю не си проговориха. На Халек му се искаше да я притисне до себе си и да й каже разбира се, добре, ще направи каквото тя иска. Само че една мисъл му дойде в главата. Изцяло абсурдна мисъл. Абсурдна, но ужасяваща.

Може би в циганските клетви е възприет нов стил, драги приятели и съседи — какво ще кажете за това? По-рано те превръщаха във върколак или пращаха някой демон да ти отнесе главата посред нощ или нещо подобно, но всичко се променя, нали? Ами ако с докосването си старецът ме е заразил с рак? Права е, това е съвсем очевидно — да загубиш десет кила просто така, както канарчето на някое дете умира в клетката си. Рак на белите дробове… левкемия… меланома…

Мисълта бе налудничава, но това не му помагаше да я отпрати. Ами ако с докосването си ме е заразил с рак?