Стивън Кинг - Проклятието

Но по-късно, докато гледаха „Справедливост за всички“ по програмата за семейството, той и Хайди изядоха по-голямата част от една пита със сирене „Сара Лий“.

Във вторник, докато караше към къщи на връщане от работа, той спря край кънетикътската магистрала при Норуок и си взе два големи луксозни сандвича от закусвалнята „Бъргър кинг“. Започна да ги яде, както винаги правеше, когато караше — просто ги напипваше, смачкваше ги и ги поглъщаше хапка по хапка…

Дойде на себе си, като наближи Уестпорт.

За миг съзнанието му изглеждаше като отделено от физическото му тяло — не беше мислене, нито разсъждение; беше отделяне. Подсети се за обзелото го чувство за прилошаване, което бе изпитал върху кантарчето в банята вечерта, когато се върнаха с Хайди от Моухонк, и му хрумна, че е навлязъл в съвършено нова област на мисловната дейност. Чувствуваше се почти като че ли е добил своеобразно астрално присъствие — познавателен спътник, който го наблюдаваше отблизо. И какво виждаше този спътник? Най-вероятно нещо повече абсурдно, отколкото ужасяващо. Пред него стоеше мъж на почти трийсет и седем години, обут в обувки „Бали“, с меки контактни лещи „Бауш и Лом“ на очите си, мъж, облечен в костюм и жилетка, които му бяха стрували шестстотин долара. Трийсет и шест годишен надебелял американец от мъжки пол, с кавказко потекло, седнал зад кормилото на Олдсмобил 98, модел 1981, който нагъваше огромен хамбургер, а майонезата и парченцата нарязана маруля падаха върху оловносивата му жилетка. Би могъл да се смееш, докато заплачеш. Или докато закрещиш.

Изхвърли остатъците от втория си сандвич през прозореца, а после погледна лигавата смес от сокове и сос върху ръката си с отчаяние и ужас. Тогава направи единственото възможно нещо при тези обстоятелства — изсмя се. И си обеща: Стига толкова. Ще сложа край на угощенията.

Вечерта, докато седеше пред камината и четеше „Уол стрийт джърнал“, Линда дойде да го удостои с целувка за лека нощ, отдръпна се малко и каза:

— Започнал си да приличаш на Силвестър Сталоун, татко.

— О, Боже — отговори й Халек, блещейки очи, а после и двамата се засмяха.

Били Халек откри, че някакъв нескопосан ритуал придружаваше процедурата му за теглене. Кога бе станало това? Като дете просто бе скачал върху кантарчето от време на време, поглеждал бе небрежно тежестта си и бе си заминавал. Но в някой момент от времето, когато бе наддал от 84 до далече над 100 килограма, колкото и невъзможно да изглеждаше, ритуалът бе започнал.

Ритуал, глупости, помисли си той. Навик. Това е всичко, просто навик.

Ритуал, настояваше по-дълбокият му, нетърпящ възражения вътрешен глас. Беше агностик и не бе прекрачвал прага на която и да е черква от деветнайсетгодишен, но можеше да разпознае ритуала, когато го видеше, а и тази процедура по претеглянето напомняше почти за покаяние. Виждаш ли, Боже, правя същото всеки път, така че предпази този бял, проспериращ адвокат от сърдечен или мозъчен удар, които всяка статистическа таблица в света казва, че мога да очаквам към четиридесет и седем годишна възраст. В името на холистерола и наситените тлъстини те умоляваме. Амин.

Ритуалът започва в спалнята. Събличане на всички дрехи. Слагане на тъмнозеления велурен халат. Хвърляне на всички мръсни дрехи в коша за пране. Ако това е първото или второто обличане на костюма и ако по него няма някакви необикновени петна — прибирането му на закачалка в гардероба.

Движение по коридора към банята. Влизане със страхопочитание, преклонение, нежелание. Тук е изповедалнята, където човек трябва да се срещне с теглото си, а по-нататък и със съдбата си. Събличане на халата. Закачването му на кукичка до ваната. Облекчаване иа пикочния мехур. Ако ходенето по голяма нужда изглежда възможно, дори и малко, направи опит. Нямаше никаква представа колко би могло да тежи едно ходене по голяма нужда, но принципът бе логичен и непоклатим — изхвърли зад борда всеки ненужен баласт.

Хайди бе наблюдавала ритуала и веднъж даже го бе попитала саркастично дали не би искал щраусово перо за рождения си ден. Тогава, бе предложила, би могъл да си го набута в гърлото и да повърне един-два пъти преди да се претегли. Били й бе казал да върви по дяволите… но по-късно вечерта се бе хванал да мисли, че идеята има положителни страни.

В сряда сутринта за първи път от години насам Били пренебрегна целия този ритуал. В сряда сутринта Били стана еретик. Беше се превърнал навярно и в нещо по-лошо, тъй като, подобно на почитателя на дявола, който умишлено изопачава религиозната церемония, като закрепва кръстовете обратно и рецитира „Отче наш“ отзад напред — Халек изцяло преобърна действията си.