Стивън Кинг: Проклятието

— Благодаря ти, приятелю — каза Дъганфилд. — Много ти благодаря.

Той изведнъж се надвеси над масата и непохватно прегърна Били Халек. Били му отвърна. Но докато ръцете на Дейвид Дъганфилд обгръщаха врата му, едната длан се плъзна по скулата му и той отново си помисли за странната милувка на стария циганин.

Докосна ме, помисли си Халек и като прегръщаше клиента си, потръпна.

Опита се да си мисли за Дейвид Дъганфилд по пътя към къщи — хубаво беше да си мисли за Дъганфилд, — но когато преминаваше по моста Трибъроу, откри, че вместо за него, си мисли за Джинели.

Прекараха с Дъганфилд по-голямата част от следобеда в „О’Лънис“, но първата мисъл на Били бе да отведе клиента си в „Тримата братя“, ресторант, в който Ричард Джинели беше неофициален и негласен съдружник. Вече години не бе се отбивал в „Братята“ — с репутацията на Джинели това не би било разумно, — но все още най-напред винаги си спомняше за този ресторант, Били бе похапвал добре и бе прекарвал хубаво там, макар че Хайди никога не бе харесвала особено нито заведението, нито Джинели. Плашеше се от Джинели, помисли си Били.

Минаваше покрай пресечката на Гън хил роуд с нюйоркската магистрала, когато мисълта му отново се върна към стария циганин — по същата закономерност, която кара коня винаги да се връща в обора си.

Ти първо си помисли за Джинели. Когато се прибра вкъщи оня ден и Хайди остана да плаче в кухнята, ти първо си помисли за Джинели. „Хей, Рич, днес убих една стара жена. Може ли да дойда до града и да поговорим?“

Но Хайди бе в съседната стая, а и не би го разбрала. Ръката на Били се повъртя над телефона, а после се махна. Изведнъж съвсем отчетливо му дойде наум, че той е преуспяващ адвокат от Кънектикът, който — щом нещата загрубеят — имаше само един човек, на когото да се обади — нюйоркски хулиган, който явно, в течение на годините, бе добил навика да застрелва конкуренцията си.

Джинели бе висок, не кой знае колко красив, но конте по природа. Гласът му бе силен и любезен — не беше глас, който можеше да се свърже с наркотици, пороци и убийства. Но ако се съди по полицейското му досие, беше свързан и с трите. На Били обаче му ее искаше да чуе тъкмо гласа на Джинели в бнзи ужасен следобед, когато Дънкан Хоупли, шефът на полицията във Феървю, го бе освободил.

— … или просто ще седите тук цял ден?

— А! — зяпна Били стреснат. Осъзна, че е застанал пред едно от гишетата на магистралата, което не бе с автомат, а се обслужваше от човек.

— Казвам, ще си платите ли таксата или само…

— Окей — съгласи се Били и даде един долар на служителя. Получи рестото си и потегли. Трябваше да кара почти до Кънетикът; оставаха му деветнайсет отклонения преди да стигне до Хайди. А после тръгваха за Моухонк. Дъганфилд не можа да го отклони от мислите му, така че нека опита Моухонк. Просто за известно време изобщо да не мисли за циганката и за стария циганин.

Но мислите му непрекъснато се връщаха към Джинели.

Били го бе срещнал чрез фирмата — преди седем години бяха оказали правна помощ на Джинели във връзка с уедряването на предприятие. Били, тогава съвсем младши адвокат от фирмата, бе натоварен с тази работа. Никой от по-старшите му колеги не искаше и да я помирише. Още тогава репутацията на Рич Джинели беше твърде лоша. Били никога не бе питал Кърк Пенчли защо изобщо фирмата бе приела Джинели като клиент; той би му казал да заляга над книжата си и да остави въпросите за политиката на фирмата на по-старшите. Предполагаше, че на Джинел и е известна нечия тайна — той бе добре осведомен човек.

Били беше започнал тримесечната си работа за „Тримата братя и сие“, като очакваше, че няма да хареса и дори ще се уплаши от човека, за когото работеше. Вместо това усети, че той го привлича. Джинели беше властна личност и приятен събеседник. Освен това се отнасяше към самия Били с достойнство и уважение, каквито нямаше да открие в собствената си фирма още четири години.

Били забави ход, когато достигна мястото за плащане при Норуок, хвърли трийсет и пет цента и отново се включи в движението. Без дори да мисли, той се наведе и отвори жабката. Под картите и регистрационния талон имаше две пакетчета бисквити „Туинкис“. Отвори едното и започна бързо да яде, като посипа трохи по жилетката си.

Цялата му работа за Джинели завърши дълго преди един нюйоркски съдебен състав да го подведе под отговорност за подбудителство към редица екзекуции в бандитски стил в началото на войната срещу наркотиците. Обвинението бе дошло от нюйоркския върховен съд през есента на 1980 г. Съдебната процедура бе прекратена през пролетта на 1981 главно защото смъртността сред свидетелите достигна 50%. Един бе взривен в колата си заедно с двама от тримата полицейски детективи, натоварени да го пазят. Друг бе прободен през гърлото с отчупена дръжка на чадър, докато седял в един ваксаджийски стол на Централната гара. Останалите двама от основните свидетели решили, без това да учуди някого, че вече не са сигурни дали са чули тъкмо Ричи „Чука“ Джинели да дава нареждане за убийството на един бруклински наркобарон на име Ричовски.