Стивън Кинг - Пътна мрежа

Всичко това отдавна бе вътре в него, но той никога не бе предполагал, че то може да го промени така неусетно, така дълбоко и необратимо. И сега всичко бе излязло навън, подобно на някаква грозна повърната върху маса каша, воняща на стомашни сокове, пълна с несмлени бучки храна. И ако животът бе само едно петъчно дерби по разчистване на терени, нима нямаше да е оправдано, ако човек скочи от моста? Но какво идваше след това? Животът изглежда бе само приготовление за ада.

Видя, че бе изпил питието си още в кухнята. Беше се върнал в дневната с празна чаша в ръка.

Бе само на две пресечки от къщата на Уоли Хемнър, когато бръкна в джоба на палтото си, за да види дали няма ментолови бонбонки Кенъда минтс. Бонбонки нямаше, но извади от джоба си малко пакетче алуминиево фолио, което леко отразяваше зелените светлини по таблото на колата. Изгледа го озадачено и разсеяно и вече бе готов да го хвърли в пепелника, когато си спомни какво представляваше.

Гласът на Оливия повтори в главата му: От серията мескалин. Продукт номер четири. Много е твърд. Беше забравил за него.

Той остави малкото пакетче обратно в джоба на палтото си и сви по улицата на Уолтър. Паркирани коли и от двете страни на улицата я покриваха наполовина по дължина. Съвсем в стила на Уолтър — той никога не би паднал толкова ниско, че да събира хора просто на купон, когато може да организира и стълпотворение. Принципът на „Прагът на удоволствието“ — така го бе кръстил Уоли. Той твърдеше, че някой ден ще патентова тази своя идея и ще публикува наръчник с инструкции за прилагането й. Според теорията на Уоли Хемнър, ако се съберат достатъчно много хора на едно място, доброто им прекарване става неизбежно — те просто прекрачват границата му по силата на многобройността си. Веднъж на чашка, когато Уоли бе навлязъл дълбоко в теорията си, той неволно я бе свързал с линчуването. „Ето, бе казал Уолтър гордо, Барт току-що потвърди, че съм прав.“

Той се зачуди какво ли прави Оливия в момента. Не се бе опитала да се обади отново, макар че ако бе позвънила, той вероятно щеше да се размекне и да приеме разговора. Може би бе останала във Вегас достатъчно дълго, за да получи парите, а след това бе взела автобуса за… къде? Мейн? Имаше ли случай някой посред зима да тръгне от Лас Вегас за Мейн? Със сигурност не.

Продукт номер четири. Много е твърд.

Той намести колата до тротоара, зад някакъв спортен модел Джи Ти Екс с черна линия по капака и излезе. Новогодишната нощ бе ясна, но мразовита. Студена луна висеше на небето отгоре като изрязана от дете хартия. Край нея щедро бяха разхвърлени многобройни звезди. Секретите в носа му замръзнаха и хванаха коричка, която се пропукваше, когато раздвижваше ноздрите си. Дъхът му димеше в бяло в тъмния въздух.

Той беше край третата къща преди тази на Уолтър, когато чу басите на стереограмофона. Наистина го бяха издули. Със или без „Прагът на удоволствието“, около всяко парти на Уоли имаше някакво тайнство. Дори и най-добрите намерения от сорта на „Ще се отбием само за малко“, завършваха с нощен престой и лудешко пиене, от което във всяка глава започваха да бият сребърни звънчета, които на следващата сутрин щяха да се превърнат в оловни камбани. И най-заклетите врагове на рокмузиката неизбежно се оказваха във вихъра на буги-буги, на фона на безкрайно дългата колекция от стари шлагери, която Уоли пускаше щом беше убеден, че всеки е достатъчно пиян, за да види в петдесетте и шейсетте години най-хубавото време от живота си. Всички пиеха и танцуваха, танцуваха и пиеха, докато изплезваха език като малки жълти кученца в празничен ден. В кухнята се раздаваха безброй целувки между половинки от различни семейства, безброй опипвания на квадратен сантиметър, безброй цветя бяха грубо откъсвани от саксиите и нежно подарявани някому, безброй иначе разумни хора, щяха да се събудят на първия ден от новата година, стенейки от махмурлук и с неясни спомени за това как снощи са подскачали на четири крака или са обещавали да кажат на шефа си някои важни истини. Уоли изглежда имаше способността да вдъхновява за подобни изпълнения без някакво усилие от своя страна, а просто поради това, че си е Уоли — и, разбира се, новогодишният купон бе и купонът на годината.

Той усети как прехвърля с поглед подредените коли, търсейки тъмнозелената Делта 88 на Стийв Орднър, но не можа да я види никъде.

По-близо до къщата, около мотива на баса в песента се включи и останалата част от групата, в която Мик Джагър крещеше: Оооо, деца, нужна е само една целувка, целувка, целувка… Всяка лампа в къщата светеше — по дяволите енергийната криза — освен, разбира се, в дневната, където при по-бавните парчета щяха да се движат плътно притиснати тела. Дори и на фона на силната музика той чуваше как поне сто гласа водеха петдесет различни разговора, като че ли Вавилон току-що бе паднал.