Стивън Кинг - Пътна мрежа

— Не, не прекалявам. Ти ме извика тук. Ти поиска да ти обясня. Какво искаше да чуеш? Съжалявам, сбърках, ще се поправя? Не мога да ти го кажа. Не съжалявам. И няма да се поправям. И ако съм сбъркал нещо, то е само между мен и Мери. И тя никога няма да разбере това, сигурен съм. Нима ще ми кажеш, че съм навредил на корпорацията? Мисля, че дори ти не си способен да изречеш такава лъжа. След като една корпорация достигне определени мащаби, нищо не може да й навреди. Може би само божията воля. Когато нещата вървят добре, тя вади огромни печалби, когато времената са лоши, тя просто печели, а когато всичко се обърне с главата надолу, получава данъчни отчисления. Сега вече знаеш.

— Ами какво ще стане с тебе? С Мери? — каза Орднър внимателно.

— Теб не те е грижа и за това. За теб това е просто начин, по който смяташ, че можеш да ми повлияеш. Нека те попитам нещо, Стийв? От това ще те заболи ли? Ще ти намалее ли заплатата? Годишният дивидент? Пенсионният фонд?

Орднър поклати глава:

— Върви си вкъщи, Барт. Ти не си на себе си.

— Защо? Защото говорим за теб, а не само за пари?

— Ти си се побъркал, Барт.

— Не знаеш защо — каза той като стана и постави юмруци на покритото със стъкло бюро на Орднър. — Бесен си, но не знаеш защо. Някой сигурно ти е казал, че в подобна ситуация трябва да си бесен. Но не знаеш защо.

Орднър повтори внимателно:

— Ти си се побъркал.

— Така е, по дяволите. Но какво става с теб?

— Върви си вкъщи, Барт.

— Ей сега ще те оставя на мира, както и искаш. Отговори ми само на един въпрос. За миг, престани да бъдеш служител на корпорацията и ми отговори на един въпрос. Държеше ли на всичко това? Значеше ли то нещо за теб, или не даваше и пет пари?

Орднър го погледна и остана загледан в него доста време. Градът се простираше зад него като кралство от кули, обгърнати в сивота и мъгла.

— Не — каза той.

— Добре — каза той меко. Погледна Орднър без злоба. — Не съм го направил, за да прекарам теб. Или пък корпорацията.

— Тогава защо? Аз отговорих на твоя въпрос. Сега ти отговори на моя. Можеше да подпишеш за завода в Уотърфорд. Оттам нататък, някой друг щеше да има грижата. Защо не го направи?

— Не мога да ти обясня — каза той. — Вслушах се в себе си. Но там, отвътре, хората говорят на друг език. Ако се опиташ да го кажеш на глас, излиза по-тъпо и от най-големите глупости, които си чул. Но това бе правилното решение за мен.

Орднър го гледаше твърдо:

— А Мери?

Той замълча.

— Върви си, Барт — каза Орднър.

— Какво искаш, Стийв?

Орднър разклати глава, губейки търпение.

— Приключихме, Барт. Ако искаш да поприказваш с някой, иди на бар.

— Какво искаш от мен?

— Единствено да напуснеш тази стая и да отидеш вкъщи.

— Какво искаш от живота тогава? Какво те крепи?

— Върви си, Барт.

— Отговори ми! Какво искаш? — той впи поглед дълбоко в Орднър.

Орднър му отговори тихо:

— Искам, каквото искат всички хора. Върви си, Барт.

Той излезе, без да поглежда назад. И повече не се върна там.

Докато стигне до „Коли втора ръка Маглиоре“, навън вече валеше силен сняг и повечето от колите бяха включили фаровете си. Чистачките пред него махаха равномерно напред-назад, а извън обсега им разтопеният сняг се стичаше по предното стъкло на колата, подобно на сълзи.

Той паркира колата отзад и отиде до офиса. Преди да влезе, разгледа за момент призрачното си отражение в стъклото на вратата и избърса тънката розова кора, събрала се на устните му. Срещата му с Орднър го бе разстроила повече, отколкото бе допускал. Бе взел шише пептобисмол от една аптека и по пътя насам го бе пресушил наполовина. Сигурно една седмица няма да мога отида по нужда, Фред. Но Фреди го нямаше. Може би бе отишъл да види роднините на Монохан в Бомбай.

Жената зад сметачната машина му хвърли странна, изпълнена с догадки усмивка и му махна да влиза направо.

Маглиоре бе сам. Четеше „Уол Стрийт Джърнъл“ и когато влезе, го захвърли направо в кошчето за смет. Вестникът падна там шумно.

— От зле, по-зле става — каза Маглиоре, като че продължаваше вътрешния си диалог, започнат по-рано. — Всичките тези дилъри са се превърнали в баби, точно както казва Пол Харви 9 9 Пол Харви — известен американски радиокоментатор — б. прев. . Ще подаде ли оставка президентът? Дали? Няма ли? Ами, ако подаде? Ще фалира Дженеръл Илектрик при този недостиг на електроенергия? От това само ми се разваля настроението.

— Да — каза той, без да знае с какво точно се съгласява. Чувстваше се неловко и не бе напълно сигурен, че Маглиоре си спомня кой точно стоеше пред него. Какво трябваше да каже? Аз съм този, който те нарече путка. По дяволите, такова начала не бе за препоръчване.