Стивън Кинг - Пътна мрежа

— Ще ги разчистя, няма страшно — каза той.

— Пийт, изпрати човека до колата му отвън.

— Разбира се.

Вратата бе отворена за него и той бе тръгнал да излиза, когато Маглиоре извика зад него:

— А знаеш ли какво стана с кучето на г-н Пиази, господине? Закараха го до пандиза и там свърши, в газовата камера.

След вечеря, докато Джон Ченсълър обясняваше, че ограничението на скоростта на магистралата в Джърси е вероятно причината за по-малкото катастрофи там, Мери го запита за къщата.

— Термити — каза той.

Само за миг лицето й бе помръкнало.

— Ех. Не става, така ли?

— Ще отида пак утре. Ако Том Грейнджър познава някой добър специалист, ще взема човека да си каже мнението. Може и да не е чак толкова зле.

— Дано да е тъй. С дворче и всичко… — не довърши тя замечтано.

Е, няма що, цар си, рече Фреди внезапно. Или поне първородния принц. От кога си така добър към жена си, Джордж? Това просто талант ли е, или си вземал уроци?

— Млъкни — каза той. Мери вдигна глава, стреснато:

— Какво?

— Ах… Ченсълър — каза той. — Омръзна ми да ги слушам все за тази криза и Джон Ченсълър и Уолтър Кронкайт 8 8 Уолтър Кронкайт — дълги години един от най-популярните водещи на новинарски предавания по Си Би Ес, считан за човека, спечелил най-голямо доверие сред американците — б. прев. и всички там други.

— Не можеш да си го изкарваш на вестоносеца, заради новината, която ти носи — каза тя и се вгледа в Джон Ченсълър с неспокойни, невярващи очи.

— Права си — каза той и си помисли: Фреди, копеле такова.

Фреди само му каза да не си го изкарва на вестоносеца, заради новината, която му носи.

Известно време гледаха новините умълчани. Реклама на нови хапчета против настинка — двама мъже, чиито глави бяха се превърнали в блокове лед. Когато единият взе хапчето против настинка, сиво-зеленият куб лед стегнал главата му започна да се разпада парче по парче.

— Настинката ти, изглежда е попреминала — каза той.

— Да. Барт, как се казва агента по недвижимите имоти?

— Монохан — автоматично отговори той.

— Не, не този, от който купувате завода. Този, който продава къщата.

— Олсен — каза той на момента, изваждайки едно име от вътрешното си кошче за смет.

Новините пак започнаха. Съобщаваха за Давид Бен-Гурион, който щеше да се присъедини към Хари Труман в този велик Секретариат на небето.

— Как я кара Джак там? — запита тя изведнъж. Искаше да й каже, че на Джак там изобщо не му харесва, но се чу как отговаря:

— Добре, май.

Джон Ченсълър закри новините с някакво смешно съобщение за летящи чинии над Охайо.

Легна си в единайсет и десет и този кошмарен сън трябва да е започнал почти веднага, защото като се събуди дигиталният часовник показваше 11:22. Сънувал бе, че стои на ъгъла на ул. „Венер“ и ул. „Райе“ в Нортън. Стоеше точно под табелата с името на улицата. Надолу по пътя, пред една сладкарница, розов автомобил с рога на канадски елен на капака, току-що бе паркирал. Деца побягнаха натам от веранди и дворове.

От другата страна на пътя, голямо черно куче бе вързано с верига за перилата на външната стълба на някакъв неизмазан блок. Малко момченце вървеше към него уверено.

Той се опита да извика: Не пипай кучето! Иди да си вземеш бонбон отсреща! Но думите просто не излизаха от устата му. Като в забавен кадър, сводникът с плантаторската шапка и и белия костюм се обърна да види какво става. Ръцете му бяха пълни с бонбони. Децата, насъбрали се край него, също се обърнаха. Всички деца около сводника бяха чернокожи, само момченцето, което се приближавайте към кучето, бе бяло.

Кучето се хвърли нагоре, катапултирайки от задните си крака като стрела. Момчето изпищя и залитна назад с ръце на гърлото. Когато се обърна, кръвта шуртеше измежду пръстите му. Беше Чарли.

Тогава и се събуди.

Сънищата. Проклетите сънища .

Синът му бе починал преди близо три години.

Когато стана на другата сутрин, навън валеше сняг, но докато стигне до пералнята, снегът бе почти спрял. Том Грейнджър, по риза, изтича откъм завода, като дъхът му излизаше на къси облачета пара в студения въздух. По лицето му разбра, че предстоеше тежък ден.

— Лоши новини, Барт.

— Много лоши ли са?

— Достатъчно лоши. Джони Уокър е катастрофирал на път от Холидей Ин насам при първия си курс. Някакъв понтиак занесъл на червено на светофара на Дийкмън и го ударил точно по средата. Късмет — той спря за малко и погледна безцелно към вратата, където се товареше прането. Там нямаше никой. — Ченгетата казват, че Джони бил зле.