Стивън Кинг - То

Гласът звучеше тревожно. Добре. След малко щеше да се разтревожи още повече. Върху дясното слепоочие на Хенри равномерно туптеше изпъкнала веничка.

— Предполагам, сър. Няма име. Пише само, че е от съпругата ви.

Настана тишина, после се раздаде металическо дрънчене — Каспбрак откачаше веригата. Ухилен, Хенри натисна бутончето на ножа. Щрак. Той вдигна острието край бузата си и се приготви за удар. Резето изскърца. Само след миг щеше да забие ножа в гърлото на гадния кльощав хлапак. Зачака. Вратата се отвори и Еди

Неудачниците в пълен състав / 13:20 ч.

видя Стан и Ричи да излизат от супера на Костело авеню, ближейки с наслада грамадни шоколадови сладоледи на клечка.

— Хей! — извика той. — Хей, почакайте!

Те се обърнаха и Стан му махна с ръка. Еди хукна към тях с цялата бързина, на която бе способен, тоест не особено бързо. Едната му ръка беше в гипс, а с другата крепеше под мишница кутия „Не се сърди човече“.

— Кажи ба, Еди. Кажи ба, мойто м’че — изтътна Ричи с величествения Глас на Южняка джентълмен (който звучеше горе-долу като гласа на Храброто петле от анимационните филми на „Уорнър Брадърс“). — Е па глей го ’начи… глей го ’начи… хчупило си ръката, горкото м’че! Ръката си хчупило, ба Стан! Айде сега да го пожалиш и да му поносиш сърдитото чивече.

— Мога и сам да си го нося — отвърна леко задъханият Еди. — Дай да близна малко.

— Майка ти не би одобрила подобно нещо — печално каза Ричи и енергично заръфа сладоледа. Тъкмо беше стигнал до любимия си шоколадов пълнеж. — Микроби , м’че! Да ти каем ’начи… ’начи… моеш да прифанеш микроби от чуждо едене.

— Поемам риска — заяви Еди.

Ричи неохотно поднесе сладоледа към устата му… и побърза да го дръпне след две съвсем скромни близвания.

— Ако искаш, вземи моя — каза Стан. — И без това съм преял.

— Евреите ядат много малко — поучително съобщи Ричи. — Така им предписва религията.

Тримата крачеха весело към Канзас стрийт и Пущинака. Градът изглеждаше унесен в тежка следобедна дрямка. Почти във всички къщи щорите бяха спуснати. По дворовете се търкаляха изоставени играчки, сякаш техните собственици бяха повикани спешно да си лягат. Отвъд западния хоризонт тътнеха гръмотевици.

— Наистина ли? — обърна се Еди към Стан.

— Не бе, Ричи просто те будалка — отвърна Стан. — Евреите ядат като всички нормални хора. — Той посочи Ричи. — Като него.

— Знаеш ли, Ричи, много е кофти дето се ебаваш така със Стан — каза Еди. — Какво ще речеш, ако някой вземе да дрънка разни тъпотии за тебе само защото си католик?

— А, католиците са голяма работа — възкликна Ричи. — Веднъж татко ми каза, че Хитлер бил католик, а пък той е изтрепал милиарди евреи. Нали, Стан?

— Да, сигурно — смутено потвърди Стан.

— Майка ми побесня , че татко говори така — продължаваше Ричи. При спомена по устните му плъзна лека усмивка. — Направо се раз-пе-ни . А пък освен това ние, католиците, сме имали и инквизиция — нали знаете, ония симпатяги, дето правели големите майтапизми с нажеженото желязо, колелото и „испанския ботуш“. Според мен всички религии са смахната работа.

— И аз тъй мисля — тихо каза Стан. — У дома не сме особено религиозни. Спокойно си ядем шунка и бекон. Право да ви кажа, дори не знам точно какво е да си евреин. Роден съм в Дери, понякога отскачам с нашите до синагогата в Бангор за празници като Йом Кипур и тем подобни, но…

Той замълча и сви рамене.

— Шунка? Бекон? — озадачено повтори Еди. Той и майка му бяха методисти.

— Ортодоксалните евреи не ядат такива неща — обясни Стан. — Някъде в религиозните книги е писано, че не бива да ядем твари, които пълзят в калта или ходят по дъното на океана. Не знам защо е така. Обаче свинското се смята за забранено. Омарите също. Ама у нас всички ядем омари.

— Шантава работа — изкиска се Еди. — Не бях чувал за религия, която да ти казва какво не бива да ядеш . Че то ако тръгне така, утре ще вземат да те учат и какъв бензин да не купуваш.

— Нечист бензин да не наливаш — каза Стан и се разсмя. Ричи и Еди изобщо не схванаха кое е смешното.

— Ама признай, Стан, че наистина е шантава работа — разпали се Ричи. — Една наденица да не можеш да изядеш само защото си евреин.

— Тъй ли? — запита Стан. — У вас ядете ли месо в петък?

— Не, разбира се! — възмутено отвърна Ричи. — В петък не бива да се яде месо, защото… — Той се ухили. — Да бе, схванах ти тънкия намек.

— Католиците наистина ли отиват в ада, ако ядат месо в петък? — запита Еди с жив интерес, без да подозира, че допреди две поколения в рода му е имало само ревностни полски католици, който по-скоро биха предпочели да тръгнат голи по улиците, отколкото да хапнат месо в петък.