Стивън Кинг - То

— Мистър Кийн, може ли да си взема инхалатора? — запита Еди.

В главата му нахлуваше тъпа, пулсираща болка. Усещаше как гърлото му се задръства. Пулсът му се ускоряваше, по челото му избиваха капки пот. Шоколадовият сироп стоеше забравен върху бюрото и вишната бавно потъваше в слоя разбита сметана.

— След малко — каза мистър Кийн. — Слушай внимателно, Еди. Искам да ти помогна. Време е някой да го стори. Щом на Ръс Хандор не му стиска, ще трябва аз да се заема с тая работа. Дробът ти е като този балон, само че около него има слой мускули; тия мускули са като ръцете на човек, който работи с ковашки мех, разбираш ли? Когато човекът е здрав, мускулите лесно разпускат и свиват дроба. Но ако притежателят на този нормален бял дроб е напрегнат и нервен през цялото време, мускулите започват да пречат на дроба вместо да му помагат. Виж!

Мистър Кийн обгърна балона с криви, мършави, луничави пръсти. Стисна. Балонът се изду от двете страни на юмрука му и Еди присви очи, готов да чуе гръм. Усети как дишането му спира окончателно. Опря гърди в ръба на бюрото и се пресегна за инхалатора. Рамото му закачи тежката чаша. Тя се прекатури и избухна на пода като бомба.

Еди едва дочу трясъка. Драскайки с пръсти по бюрото, той докопа инхалатора, налапа пръскалката и дръпна спусъка. С непосилна мъка си пое дъх, а из главата му както винаги в подобни моменти подскачаха трескави, объркани мисли: Моля ти се мамо задушавам се не мога да ДИШАМ мили Боже мили Исусе добриивсеблаги не мога да ДИШАМ моля те не искам да умра не искам да умра моля те…

Сетне пръските от инхалатора полепнаха по стегнатото му гърло и той отново можеше да диша.

— Извинявайте — проплака Еди. — Извинявайте за чашата… Ще почистя и ще си платя… само не казвайте на мама, моля ви, нали няма да кажете? Извинявайте, мистър Кийн, не можех да дишам …

На вратата отново се почука и Руби надникна в канцеларията.

— Наред ли е вси…

— Съвсем наред — рязко отвърна мистър Кийн. — Остави ни на мира.

— Добре де, съ-жа-ля-вам ! — каза Руби, после врътна очи към тавана и затвори вратата.

Дъхът на Еди пак почваше да свисти из гърлото. Той побърза да си пръсне лекарство и подхвана обърканите извинения оттам, където го бяха прекъснали. Млъкна едва когато забеляза, че мистър Кийн го гледа все със същата странна суха усмивка. Балонът лежеше на бюрото. В главата на Еди изплува нова мисъл и той се опита да я прогони, ала не успя. Мистър Кийн изглеждаше тъй, сякаш страданията на момчето му се струваха по-сладки от почти довършения сладолед.

— Не се тревожи — каза аптекарят. — Руби ще почисти след малко, а ако искаш да знаеш, всъщност се радвам, че счупи чашата. Защото обещавам да не кажа на майка ти, ако и ти обещаеш да не й казваш за нашия разговор.

— О, честна дума — охотно се съгласи Еди.

— Добре — кимна мистър Кийн. — Разбрахме се. И сега ти е много по-добре, нали?

Еди кимна.

— Защо?

— Защо ли? Ами… защото си взех лекарството.

И Еди впи в мистър Кийн същия тревожен поглед, с който следеше в училище реакцията на мисис Кейси, когато не знаеше дали е отговорил правилно.

— Само че не си взел никакво лекарство — заяви аптекарят. — Това беше плацебо . Плацебото, Еди, е нещо, което прилича на лекарство и има вкус на лекарство, обаче не е лекарство. Плацебото не е лекарство, защото в него няма активни съставки. И ако все пак го наричаме лекарство, то е нещо съвсем особено. Лекарство за главата. — Мистър Кийн се усмихна. — Разбра ли ме, Еди? Лекарство за главата.

Еди разбираше отлично; мистър Кийн му казваше, че е луд. Напрегна изтръпналите си устни и изрече:

— Не, не ви разбирам.

— Нека да ти разкажа една история — каза мистър Кийн. През 1954 година в университета „Депол“ били проведени медицински изследвания върху болни от язва. Сто пациенти получавали таблетки. Казвали им, че таблетките ще излекуват язвата, но в действителност половината от тях получавали плацебо… или по-точно казано смес от нишесте и захар в еднаква розова обвивка. — От устните на мистър Кийн излетя странен дрезгав кикот, сякаш описваше не експеримент, а хлапашка лудория. — Деветдесет и трима пациенти заявили, че след лечението се чувствуват много по-добре, а прегледите показали реално подобрение у осемдесет и един от тях. Какъв извод ще си направиш от експеримента, Еди?

— Не знам — глухо отвърна Еди.

Мистър Кийн тържествено се почука по слепоочието.