Стивън Кинг - То

— Добре го рече, Шеф Бил — каза Ричи. Опита да се изправи и веднага тупна долу. Светът продължаваше да се люшка. Ричи се разкашля и побърза да извие глава, защото усети, че само след миг ще повърне. От гърлото му бликнаха струйки лепкава слюнка и зеленикава пяна. Той затвори очи и изпъшка: — Някой да иска закуска?

— Стига с тия лайнарски номера! — възмутено се провикна Бен, но не можа да удържи смеха си.

— А, като го гледам, май не е лайна, ами чист бълвоч — отвърна Ричи, макар че всъщност не гледаше нищо, защото очите му бяха плътно затворени. — Лайната обикновено излизат от другия край, поне при мене е така. А пък за тебе не знам, Камара.

Когато най-сетне отвори очи, той видя, че лежи на двадесетина метра от къщичката. Капаците на прозорчето и вратата бяха широко разтворени. Отвътре излитаха изтъняващи облаци дим.

Този път Ричи успя да се изправи на крака. За момент му се стори, че пак ще повърне, или ще припадне, а може би и двете.

— Пляааас — промърмори той, гледайки как светът трепти и се люшка пред очите му.

Когато шеметът отмина, Ричи пристъпи към дървото. Очите на Майк все още бяха кървавочервени, а голямото мокро петно на крачола му подсказваше, че и той неотдавна се е разделил със закуската си.

— Бива си те, нищо, че си бяло момче — изкряка Майк и немощно го перна с юмрук по рамото.

Ричи откри, че няма думи — нещо, което се случваше изключително рядко.

Бил се приближи към тях. Останалите дойдоха след него.

— Ти ли ни измъкна? — запита Ричи.

— А-а-аз и Б-бен. Кре-ххе-ещяхте. И д-д-двамата. О-о-обаче…

Той се озърна към Бен.

— Трябва да е било от пушека, Шеф Бил — каза Бен, но гласът му звучеше неуверено.

Ричи глухо изрече:

— Да не е било онова, за което си мисля?

Бил сви рамене.

— К-к-кое, Ри-ричи?

— Отначало не сме били там, нали? — отвърна му Майк. — Слезли сте, защото сте чули как крещим, но отначало не сме били там.

— Беше много задимено — каза Бен. — То и бездруго си беше страшничко да ви чуваме как пищите. Само че писъците… звучаха някак… такова…

— Зъ-зъ-звучаха к-като о-отдалече — добави Бил.

И заеквайки ужасно, той им разказа как двамата с Бен слезли долу, но не видели нито Майк, нито Ричи. Почнали панически да се лутат из задимената землянка, обзети от страх, че ако не действуват бързо, приятелите им може да умрат от задушаване. Най-сетне Бил напипал нечия ръка — ръката на Ричи. Дръпнал „със стра-хха-ашна с-сила“ и полумъртвият Ричи изхвръкнал от пушека. Когато се завъртял, видял, че Бен е награбил здраво Майк и двамата кашлят. После Бен метнал Майк нагоре.

Бен го изслуша и кимна.

— Знаете ли, аз все опипвах и опипвах. Всъщност нищо не правех, само протягах ръка насам-натам, все едно, че се здрависвам. По някое време ти я сграбчи, Майк. И добре, че успя тогава. Мисля, че вече съвсем беше взел-дал.

— Ако ви слуша, човек ще си рече, че къщичката е кой знае колко грамадна — каза Ричи. — Как сте се лутали из дима и прочие. Ами че тя няма и два на два.

Настана тишина и всички отправиха погледи към Бил, който се въсеше замислено.

— На-а-истина б-беше по-голяма — каза той накрая. — Нали, Бъ-бъ-бен?

Бен вдигна рамене.

— Е, да, определено изглеждаше по-голяма. Освен ако е било от пушека.

— Не беше от пушека — възрази Ричи. — Спомням си как точно преди да се случи — преди да излезем — помислих, че е грамадна като бална зала във филмите. Като в някоя музикална комедия. „Седем годеници за седмина братя“, нещо от този сорт. Майк седеше до отсрещната стена и едва го различавах.

— Преди да излезете ? — смаяно повтори Бевърли.

— Ами… всъщност… такова…

Тя се вкопчи в ръката му.

— Значи е станало, нали? Наистина е станало! Имали сте видение, съвсем като в книгата на Бен. — Лицето й сияеше. — Наистина е станало !

Ричи сведе очи към продраните си джинси, през които надзъртаха ожулени до кръв колене, после погледна Майк. Единият крачол на кадифените му панталони беше разкъсан.

— Ако е било видение, повече не искам и да чуя за такива работи — каза той. — Не знам какво ще рече нашият мургав приятел, обаче по моите гащи нямаше никакви дупки. Съвсем новички бяха, дявол да го вземе. Какво конско ме чака у дома…

— Какво стана? — обадиха се едновременно Бен и Еди.

Ричи и Майк се спогледаха, после Ричи запита:

— Да ти се намира цигара, Беви?

Намираха й се две, увити в парцалче. Ричи лапна едната и когато Бев му поднесе огънче, той се разкашля толкова зле, че трябваше да й върне цигарата.