Стивън Кинг - То

О, Господи , мислено изстена той, ако възрастните трябва вечно да мислят за подобни неща, изобщо не искам да порасна.

Решението му беше непоклатимо, но и горчиво.

Горчиво.

Ричи Тозиър побутва очилата си нагоре (жестът вече е станал съвсем привичен, макар че от двадесет години насам носи контактни лещи) и с леко учудване си мисли, че атмосферата в залата изведнъж се е променила след като Майк си припомни за птицата в стоманолеярната и заговори за оживялата снимка в бащиния му албум.

Ричи усеща как из залата приижда някаква лудешка, опияняваща енергия. През последните години му се е случвало десетина пъти да опита действието на кокаина — най-често на сбирки в нечия чужда къща; за един известен дисководещ би било истинско безумие да държи наркотици в дома си — и сегашното чувство е подобно, но не съвсем. Усеща го някак по-чисто, по-възвишено. Струва му се, че го познава от детството, когато то идваше всеки ден и изглеждаше съвсем естествено. Ако в ония далечни времена би му хрумнало да се замисли над този бездънен извор на енергия (не помни някога да му е идвала подобна мисъл), навярно просто би решил, че тя е най-нормален житейски факт и че никога няма да го напусне — също като цвета на очите му или като грозните криви палци на краката.

Ала не е така. Енергията, която тъй безгрижно прахосваш в детството и която тогава изглежда неизчерпаема… между осемнадесетата и двадесет и четвъртата ти година тази енергия отлита нанякъде, а вместо нея идва нещо много по-тъпо, нещо фалшиво като кокаиновата възбуда: може би целенасоченост, или идеали, или някоя друга глупост от речника на младоците в Търговската камара. Всичко става незабелязано, без гръм и трясък. И Ричи си мисли, че може би това е най-страшното. Че не напускаш детството изведнъж, с оглушителен взрив като някой от ония клоунски балони с идиотските надписи. Хлапето в душата ти просто изтича навън като въздух от спукана гума. И ето че един ден заставаш пред огледалото, а отсреща те гледа възрастен мъж. Можеш пак да носиш джинси, можеш да ходиш по концертите на Спрингстийн и Сигър, можеш да си боядисваш косата, но онова лице в огледалото ще си остане лице на възрастен мъж. Може би всичко е станало докато си спал, сякаш е минала Феята на зъбките.

Не, мисли си той. Не Феята на зъбките, а Феята на старостта.

Тази нелепа, екстравагантна картина го кара да се разсмее на глас и когато Бевърли го поглежда учудено, той махва с ръка.

— Няма нищо, малката. Мисля си разни работи.

Ала днес онази енергия се завръща. Не изцяло — поне засега — но все пак се завръща. И не само у него; усеща я как изпълва цялата зала. Майк изглежда добре — за пръв път откакто се събраха на онзи отвратителен обяд в търговската зона. Когато днес Ричи видя Майк да седи до Бен и Еди във фоайето на ресторанта, през главата му мина: Ето един човек, който бавно полудява и може би се готви за самоубийство. Но сега онова изражение е изчезнало. Не просто забравено, а наистина изчезнало. Ричи седи точно отсреща и гледа как последните остатъци от безумие напускат лицето на Майк, докато той отново преживява срещата с птицата и разтварянето на албума. В Майк е нахлула енергия. И същото става с всички тях. Усеща се по лицата, по гласовете, по жестовете.

Еди си налива още малко джин със сливов сок. Бил гаврътва чаша бърбън, а Майк отваря нова бира. Бевърли хвърля поглед към балоните, които Бил е завързал за микрофилмовия проектор, и бърза да надигне чашата. Всички пият със завиден ентусиазъм, но никой не е пиян. Ричи не знае откъде идва този прилив на енергия, ала твърдо разбира, че не е от бутилките.

НЕГРИ В ДЕРИ — ЧИК-ЧИРИК — син балон.

НЕУДАЧНИЦИТЕ ПРОДЪЛЖАВАТ ДА ГУБЯТ, НО СТАНЛИ ЮРИС ВЗЕ ЕДНА ГЛАВА ПРЕДНИНА — оранжев балон.

Господи, мисли Ричи, докато си отваря нова бира, не стига, че То може да се превръща в което си иска чудовище, да го вземат мътните; не стига, че се храни със страховете ни. Отгоре на всичко То се оказва и цар на рекламното слово.

Еди пръв нарушава мълчанието:

— Как мислите, дали знае какво правим сега?

— То е идвало тук, нали? — отговаря Бен.

— Питам се дали това има значение — възразява Еди.

Бил кимва.

— Това са само картинки. Не съм сигурен дали тия образи означават, че То може да ни види или да разбере какво сме замислили. Например по телевизията виждаме говорителя, обаче той не ни вижда.