Стивън Кинг - То

— Не използуваме противозачатъчни средства, ако това те интересува. — Еди бе заел поза на накърнено достоинство, но по бузите му плъзна руменина. — Просто жена ми е малко… О, по дяволите. Жена ми е много пълна. Ходихме на лекар и той каза, че може изобщо да не забременее, ако не отслабне. Какво толкова, престъпление ли е?

— Кротко, Едс — успокои го Ричи и се приведе към него.

— Не ме наричай Едс и да не си посмял да ме щипеш по бузата! — кресна яростно Еди. — Знаеш, че мразя това! Открай време го мразя.

Ричи се дръпна и примига стреснато.

— Бевърли? — запита Майк. — Как е при теб и Том?

— Нямаме деца. Макар че и ние не се предпазваме. Том иска деца… аз също, разбира се — побърза да добави тя, хвърляйки поглед наоколо. Бил имаше чувството, че очите й блестят прекалено ярко, като очи на усърдна актриса. — Просто засега не се случва.

— Ходихте ли на прегледи? — запита Бен.

— О, да, разбира се — каза тя с тъничък, почти момичешки смях. И в едно от ония мигновени прозрения, които понякога спохождат любопитните и проницателни хора, Бил внезапно разбра куп неща за Бевърли и нейния съпруг Том, Най-Великият Мъж на Света. Бевърли бе минала на прегледи. Навярно Най-Великият Мъж на Света отказваше да допусне и за миг, че може да има нещо нередно със спермата, сътворена в Свещените му Торбички.

— А при теб и жена ти, Шеф Бил? — запита Рич. — Опитахте ли?

Всички го гледаха любопитно… защото знаеха коя е жена му. Одра далеч не беше най-известната или най-обичаната артистка на света, но определено бе натрупала доста от звънката разменна монета на име „слава“, изместила старомодния талант през втората половина на двадесети век; когато си отряза косата, списание „Пипъл“ веднага отпечата нейни снимки, а по време на един особено досаден престой в Ню Йорк (бяха отменили пиесата, с която смяташе да се представи на Бродуей) името й цяла седмица липсваше от страниците на „Холивудски квадрати“ и нейният агент бе потресен. Тя беше непозната, но всички познаваха красивото й лице. Най-любопитна изглеждаше Бевърли.

— Вече шест години опитваме от време на време — каза Бил. — Но през последните осем месеца прекратихме заради филма… „Таванската стая“.

— Знаеш ли, имаме кратко забавно предаване всеки следобед от пет и петнайсет до пет и половина — съобщи Ричи. — Казва се „Срещи със звездите“. Миналата седмица разправяха за тоя пусти филм — стандартни глупости от типа Щастливи Съпрузи Работят Рамо до Рамо. Слушах имената ви, но изобщо не се сетих за кого става дума. Смешно, нали?

— Много — кимна Бил. — Одра казваше, че каквито сме късметлии, ще вземе да забременее тъкмо преди снимките и десет седмици ще трябва да се пази да не повърне пред камерите. Но наистина искаме деца. И непрекъснато опитваме.

— Ходихте ли на прегледи? — запита Бен.

— Аха. Преди четири години, в Ню Йорк. Лекарите откриха в матката на Одра малко туморче и казаха, че трябва да го отстраним. Не пречело на оплождането, но можело да предизвика извънматочна бременност. Иначе и двамата сме наред.

— По дяволите, това не доказва абсолютно нищо — упорито повтори Еди.

— И все пак е повод за размисъл — промърмори Бен.

— А при теб няма ли нещичко, Бен? — запита Бил. С весела изненада осъзна, че от устните му едва не бе изскочил прякорът Камара.

— Не съм се женил, винаги внимавам и засега не са ми приписвали бащинство — отвърна Бен. — Иначе… човек никога не знае.

— Искате ли да чуете една весела история? — запита Ричи. Усмихваше се, но в очите му нямаше веселие.

— Естествено — каза Бил. — Винаги си бил голям веселяк, Ричи.

— От моя задник на твойта мутра, момчурляк — изтърси Ричи с Гласа на Ирландското ченге. Гласът беше изумителен .

Станал си невероятно добър, Ричи , помисли Бил. Едно време хич не те биваше за Ирландското ченге, колкото и да се напъваше. Освен един… или два пъти… кога

(мъртвешките светлини)

беше това?

— От моя задник на твойта мутра; на туй му викат съ-по-став-ка, драги ми момко.

Изведнъж Бен Ханском се хвана за носа и викна с пронизителен момчешки глас:

— Бибип, Ричи! Бибип! Бибип!

След миг Еди се разсмя и му заприглася. Бевърли се присъедини към двамата.

— Убаво де! — провикна се Ричи и сам се разкиска. — Убаво! Предавам се! Йесусе!

— Ох, ще умра — изпъшка Еди и рухна на стола, просълзен от смях. — Тоя път те сбарахме, Мръсна уста. Браво, Бен.

Бен се усмихваше, но изглеждаше леко озадачен.