Стивън Кинг - То

— Трябва да си откачил — подхвърли Еди. — Обща упойка. Сериозна операция. После цяла седмица да лежиш в болницата.

— Да, и докторът това разправяше — отвърна Ричи. — А аз му казах, че не ме интересува, съгласен съм. Сам не зная защо. Докторът попита дали съм наясно, че последствията от операцията ще бъдат болезнени, а шансът в най-добрия случай е петдесет на петдесет. Казах, че съм наясно. Той се съгласи и аз го запитах кога ще стане — нали ме разбирате, колкото по-скоро, толкова по-добре. По-кротко, момче, вика той, първо трябва да вземем проба от спермата, за да проверим дали хирургическата намеса е необходима. А аз отговарям: „Я стига, вече ме проверяваха след операцията. Успешна беше.“ Той обаче каза, че понякога семенните канали се възстановявали сами. „Леле мамо! — викам аз. — Никой не ми го беше казвал.“ Докторът рече, че шансовете били много малки — направо нищожни — но при такава сериозна операция трябвало да се провери. Няма как, пъхнах се в тоалетната с едно лъскаво списание и се изцърках в чашката…

— Бибип, Ричи — обади се Бевърли.

— Да, права си — каза Ричи. — Излъгах за списанието — отде таквиз хубавини в докторски кабинет. Както и да е, след три дни докторът звънна по телефона и запита коя новина искам да чуя по-напред — добрата или лошата. „Почвай с добрата“ — казвам аз. „Добрата новина е, че няма нужда от операция — отговаря той. — Лошата е, че жените, с които си спал през последните две-три години, могат да те подгонят за бащинство.“ „Правилно ли съм те разбрал?“ — питам аз. „Казвам ти, че от доста време насам не си гърмял с халосни патрони — отвръща докторът. — В пробата ти открихме милиони човечета. Край на спокойните времена, Ричард, край на безгрижните креватни упражнения.“ Благодарих му и затворих. После се обадих на Санди във Вашингтон. „Рич! — вика тя. Гласът на Ричи изведнъж се превърна в глас на онази Санди, която никога не бяха виждали. Не беше подобие или имитация; по скоро напомняше талантлив шарж. — Колко се радвам да те чуя! Омъжих се!“ „Да, страхотно — отговарям аз. — Трябваше да ме предупредиш. Щях да ти подаря миксер.“ „Такъв ще те запомня, Ричи — казва тя, — голям майтапчия.“ „Да — съгласявам се аз, — такъв ще ме запомниш. Случайно да ти се е родило бебенце след като напусна Лос Анджилис? Или да си имала смущения в цикъла?“ „Това вече не е майтап, Ричи“ — казва тя. Усетих по телепатия, че се кани да тресне слушалката, затова побързах да й разправя какво е станало. Тя пак се разсмя, ама вече до премала — както се смеехме с вас някога, все едно, че някой й беше изтърсил най-голямата смешка на света. Когато поутихна малко, запитах какво толкова смешно има, за Бога. А тя рече: „Великолепно. Тоя път майтапът е на твой гръб. След толкова години чуваме майтап за сметка на Ричи Тозиър по прякор Плочата. Колко копелета си наплодил откакто те напуснах, Рич?“ „Ако правилно те разбирам, още не си опознала радостите на майчинството?“ — питам аз. „И това ще стане през юли — казва тя. — Имаш ли други въпроси?“ „Да — викам аз. — Откога реши, че си струва да докараш човешко същество в тоя посран свят?“ „Откакто срещнах мъж, който не е посерко“ — рече тя и затвори телефона.

Бил се разсмя. По бузите му протекоха сълзи.

— Да — каза Ричи. — Мисля, че прекъсна връзката само за да има последната дума, иначе щеше да бъбри цял ден. Знам си стоката. След една седмица наминах при доктора и го попитах не може ли да ми разкаже по-подробно какви са шансовете за самовъзстановяване на каналите. Той рече, че разговарял с колеги по въпроса. За тригодишния период от 1980 до 1982 в калифорнийския клон на Американската медицинска академия били регистрирани двайсет и три подобни случая. Шест от тях се оказали просто неумели операции. В други шест подозирали измама или шантаж — опит да се изкопчи някоя тлъста сума от докторите. Значи… единадесет случая за три години.

— От колко операции? — запита Бевърли.

— Двадесет и осем хиляди шестстотин и единадесет — спокойно отговори Ричи.

Мълчание около масата.

— Оттогава насам съвсем си разпасах пояса — каза Ричи, — обаче няма и помен от дечурлига. Голяма хилка, нали, Едс?

Еди упорито повтори:

— Това все още не доказва …

— Да — прекъсна го Бил, — не доказва нищо. Но определено навежда на разсъждения. Въпросът е какво да правим тепърва. Ти обмислял ли си, Майк?

— Разбира се, че съм обмислял — отвърна Майк, — но нищо не можех да реша преди да се съберем и да поговорим като сега. Нямаше начин да предвидя как ще протече срещата. — Той помълча и ги огледа замислено. — Имам една идея, но преди да ви я кажа, искам да се споразумеем дали имаме работа тук или не. Готови ли сме да предприемем отново онова, което извършихме някога? Още ли искаме То да загине? Или просто ще си поделим сметката и тръгваме кой откъдето е дошъл?