Стивън Кинг - То

— Тази година ли е намерена? — запита Бевърли. Майк кимна и тя се обърна към Бил. — Кога я видя за последен път, Бил?

Той облиза устни, помъчи се да заговори. От гърлото му не излиташе нито звук. Опита пак. Чуваше в главата си ехото на думите, разбираше, че заекването се връща, бореше се с него, бореше се с ужаса.

— Не съм виждал тази снимка от 1958 година. От пролетта след като умря Джордж. Когато поисках да я покажа на Ричи, беше и-изчезнала.

Раздаде се гръмко хриптене и всички стреснато завъртяха глави. Еди смутено остави инхалатора на масата.

— Еди Каспбрак пали двигателя! — весело се провикна Ричи и изведнъж от устата му прозвуча зловещо познатия Глас на Коментатора от кинопрегледите. — Днес в Дери целият град се събра да гледа Парада на Астматиците и звездата на събитието бе нашият славен Ед Сополивеца, известен в цяла Нова Англия под името…

Внезапно той млъкна и бавно вдигна ръка, сякаш искаше да закрие очите си, а Бил помисли: Не… не е това. Не да закрие очи, а да побутне очилата. Очилата, които отдавна не съществуват. О, Господи Исусе, какво става тук?

— Извинявай, Еди — каза Рич. — Беше жестоко. Не знам какво ме прихвана.

И той се огледа с недоумение.

Сред тишината прозвуча гласът на Майк Хенлън:

— След като откриха трупа на Стивън Джонсън, си дадох обещание, че ако се случи още нещо — ако има още един ясен случай — ще ви се обадя. Но в крайна сметка изчаках още два месеца. Бях като хипнотизиран от станалото, от неговата преднамереност … даже целенасоченост . Снимката на Джордж бе намерена край едно паднало дърво, само на три метра от трупа на Торио. Не беше скрита; напротив. Сякаш убиецът е искал да я открият. И съм сигурен, че е точно така.

— Как се добра до тая фотография, Майк? — запита Бен. — Тя е от полицейските архиви, нали?

— Да, оттам е. Имам един познат в полицейското управление, който гледа да си докара нещичко извънредно. Плащам му по двайсет долара месечно — повече не мога да си позволя. Той пък ме затрупва със сведения… Четири дни след Торио бе открит трупът на Доун Рой. В парка Маккарън. Тринайсетгодишен. Обезглавен… Тази година, двайсет и трети април. Адам Теро. Шестнайсетгодишен. Обявен за изчезнал, когато не се прибрал у дома след репетиция на ученическия оркестър. На следващия ден открит край пътеката през парковата зона в района на Западния булевард. Също обезглавен… Шести май. Фредерик Кауън. Две годинки и половина. Удавен в тоалетната чиния у дома си.

— О, Майк! — възкликна Бевърли.

— Да, ужасно е — прекъсна я той почти гневно. — Мислиш ли, че не знам?

— Полицията не допуска ли, че може да става дума за… за някакъв нещастен случай? — запита Бев.

Майк поклати глава.

— Майката простирала пране в задния двор. Чула звуци от борба… чула сина си да пищи. Хукнала презглава. Разказва, че докато тичала по стълбите към втория етаж, чула непрекъснатото бучене на казанчето… и нечий смях. Според нея гласът бил човешки.

— И нищо ли не е видяла? — запита Еди.

— Видяла сина си — тихо каза Майк. — С прекършен гръбнак и счупен череп. Стъклената кабинка на душа била разбита. Навсякъде било опръскано с кръв. Майката сега е в Бангорската психиатрична клиника. Моят… моят полицейски източник твърди, че е напълно обезумяла.

— Нищо чудно след тая шибана гледка — дрезгаво промълви Ричи. — Дайте една цигара.

Бевърли му подаде. Рич я запали с треперещи ръце.

— Според полицейската версия убиецът е влязъл през предната врата, докато майката простирала пране в задния двор. Предполага се, че когато тя хукнала по стълбите, той е скочил през прозореца на банята в същия двор и веднага изчезнал. Но сами знаете какви са тия прозорчета — и седемгодишно дете едва ще се провре. А височината е седем метра и вътрешното дворче е покрито с калдаръм. Радмейкър не обича да приказва на тая тема, пък и никой от пресата не го е подхващал с по-сериозни въпроси.

Майк отпи глътка вода и им подаде нова снимка. Не полицейска, а пак ученическа. Усмихнато тринайсетгодишно момче, облечено с новички дрехи, беше скръстило кротко в скута си чисти ръце с грижливо изрязани нокти… но в очите му блестяха дяволити искрици. Негърче.

— Джефри Холи — каза Майк. — На 13 май. Една седмица след убийството на малкия Кауън. Изкормен. Намериха го в Баси парк, близо до Канала… Девет дни по-късно, на 22-ри, трупът на петокласника Джон Фиъри бе открит на Нийбълт стрийт…

Еди нададе остър, пресеклив писък. Посегна с разтреперана ръка за инхалатора и го събори от масата. Шишенцето се търкулна към Бил, който го вдигна. Еди бе прежълтял. Дъхът болезнено свистеше в гърлото му.