Стивън Кинг - То

В главата му изведнъж припламва нова светлинка: сребърни долари. Не днешните фалшиви сребърно-медни сандвичи, а истински сребърни долари с образа на лейди Свобода в нейните ефирни одежди. Сребърните долари на Бен Ханском. Да, но не беше ли Бил онзи, който веднъж спаси живота им с една от големите сребърни монети? Еди не е съвсем сигурен, всъщност вече не е сигурен в нищо… а може би просто не иска да си спомня?

Там беше тъмно, внезапно си мисли той. Поне това помня. Там беше тъмно.

Бостън е останал далече назад и мъглата започва да се разсейва. Отпред са МЕЙН, НЮ ХАМПШЪР И ВСИЧКИ НАСЕЛЕНИ МЕСТА В НОВА АНГЛИЯ. Отпред е Дери и в Дери има нещо, което би трябвало да е мъртво вече от двадесет и седем години, ала въпреки всичко е оцеляло. Нещо с безброй лица. Но какво е то в действителност? Не го ли видяха накрая такова, каквото е в действителност, без нито една от хилядите маски?

Ах, толкова много неща си спомня… ала не стигат.

Спомня си, че обичаше Бил Денброу; отлично си го спомня. Бил никога не му се подиграваше заради астмата. Бил никога не го наричаше ситен ревлив дупедавец. Обичаше Бил както бимогъл да обича по-голям брат… или баща. Бил винаги знаеше какво да правят. Къде да идат. Какво да гледат. Бил никога нищо не забраняваше. Когато тичаше с Бил, можеше да надбяга самия дявол и се смееше с пълно гърло… ала почти не се задъхваше. А почти да не се задъхваш е страхотно, мама му стара, страхотно е, би казал Еди на целия свят. Когато тичаш с Шеф Бил, целият ден е гарантирано пълен с хилки.

— Ясна работа, мой човек, ГАР-рантирано — изрича той с Гласа на Ричи Тозиър и отново започва да се смее.

Именно на Бил му хрумна да построят бента в Пущинака, а в известен смисъл точно този бент ги събра всички заедно. Вярно, Бен Ханском им показа как да строят — и те свършиха работата толкова добре, че си имаха солидни неприятности с кварталното ченге мистър Нел — но идеята беше на Бил. И макар че от Коледа насам всички освен Ричи бяха виждали в Дери много странни неща — ужасяващи неща — именно Бил намери смелостта пръв да ги спомене на глас.

Онзи бент.

Пустият му бент.

Спомня си гласа на Виктор Крис:

— Чао-чао, момченца. Бентът си беше за дечурлига, мене слушайте. Хич не ви трябва.

А ден по-късно Бен Ханском говореше с широка усмивка:

— Можем

— Можем да

— Можем да наводним целия Пущинак, ако речем.

Бил и Еди огледаха със съмнение първо Бен, после онова, което бе домъкнал: няколко дъски (задигнати от задния двор на мистър Маккибън, но в това нямаше нищо нередно, тъй като мистър Маккибън сигурно също ги бе свил отнейде), ковашки чук, лопата.

— Де да знам — каза Еди и се озърна към Бил. — Вчера опитахме, ама нищо не стана. Течението все отмъкваше клоните.

— Тоя път ще стане — заяви Бен. Той също се озърна към Бил в очаквне на решителната дума.

— Ами да-да-дайте д-да о-о-питаме — съгласи се Бил. — Т-тая су-утрин се о-обадих на Р-р-р-ричи Тозиър. Р-рече, че щял да до-дойде п-по-късно. Може двамата със Стъ-ъ-анли да ни п-помогнат.

— Кой Станли? — запита Бен.

— Юрис — отвърна Еди. Все още се озърташе боязливо към Бил, който днес му се струваше някак различен — по-тих, не толкова ентусиазиран от идеята за бента. Тази сутрин Бил изглеждаше блед. Унесен.

— Станли Юрис ли? Май не го познавам. Не учи ли в прогимназията?

— Той е на нашата възраст, но сега завърши четвърти клас — обясни Еди. — Тръгнал на училище една година по-късно, защото много боледувал като малък. Ако си мислиш, че вчера си ял пердах, благодари на Господа, че не си Стан. Него все го млатят като тъпан.

— Той е е-ххе-хевреин — добави Бил. — Су-ума ти м-момчета г-го мра-а-азят, щото е евреин.

— Глей го ти! — възкликна с уважение Бен. — Евреин, а? — Той помълча, после предпазливо запита: — Това като турчин ли е, или, да речем, повече като циганин?

— М-май е п-повече като ту-ху-урчин — каза Бил. Той вдигна една от дъските и я огледа. Беше околометър на два. — Моят т-т-татко казва, че повечето е-евреи имат големи но-осове и куп п-п-пари, ама Стъ-стъ-стъ…

— Ама Станли си има нормален нос и все ходи без пукната пара — довърши Еди.

— Аха — кимна Бил и за пръв път тая сутрин се ухили истински, широко.

Бен се ухили.

Еди се ухили.

Бил захвърли дъската, стана и изтупа дъното на джинсите си. Отиде до водата и другите двама го последваха. Бил пъхна ръце в задните си джобове и въздъхна дълбоко. Еди беше сигурен, че приятелят му се кани да каже нещо сериозно. Бил прехвърли поглед от Еди към Бен, после пак към Еди и престана да се усмихва. Изведнъж Еди се изплаши.