Стивън Кинг - То

Бен поръча на Еди и Бил да сложат едната дъска напреко на течението и да държат здраво докато той я забива в дъното с мощни удари на чука.

— Ето, готово, само че един ще трябва да държи, инак водата ще я събори — каза той и Еди остана сред потока да подпира дъската, докато водата преливаше отгоре и се стичаше, превръщайки ръцете му в трептящи морски звезди.

Бен и Бил сложиха втора дъска на шейсет сантиметра зад първата. Бен отново я задълба надолу с чука и Бил остана да държи докато Бен се зае да запълва пространството между двете дъски с песъчлива земя от брега. Отначало водата просто отмиваше пръстта покрай дъските на мътни облачета и Еди си помисли, че нищо няма да стане, но когато Бен взе да добавя камъни и лепкава глина от речното дъно, отмитите облачета почнаха да намаляват. След по-малко от двайсет минути между двете дъски сред потока се натрупа дълга кафява камара от пръст и камъни. Еди просто не можеше да повярва на очите си.

— Ако имахме истински цимент… а не само… глина и камъни, след три-четири дни щяха да евакуират целия град… нейде към Олд кейп — каза Бен най-сетне, после захвърли лопатата и седна на брега да си поеме дъх.

Бил и Еди се разсмяха, Бен им отвърна с широка усмивка. Когато се усмихваше, през шишкавото му лице сякаш прозираше призракът на красивия мъж, в който щеше да се превърне след години. Зад първата дъска водата започваше да приижда.

Еди запита какво ще правят с тая вода, дето изтича отстрани.

— Нека си тече. Няма значение.

— Няма ли?

— Хич.

— Защо?

— Не мога да ти обясня. Обаче част от водата трябва да изтича.

— Откъде знаеш?

Бен сви рамене. Просто знам , говореше този жест и Еди млъкна.

Когато си отпочина, Бен взе трета дъска — най-дебелата от всичките четири-пет, които усърдно бе пренесъл през целия град чак до Пущинака — и внимателно я сложи до задната стена на дигата. Единия край заби здраво в речното корито, другия притисна към дъската, която държеше Бил и така създаде подпората от вчерашната си картинка.

— Окей — каза той и се изправи. На лицето му цъфна широка усмивка. — Вече може да пускате, момчета. Пълнежът между дъските ще поеме почти целия напор на водата. За останалото ще се погрижи подпората.

— Водата няма ли да я събори?

— Друг път! Водата само ще я забива още по-здраво.

Бил и Еди отстъпиха назад. Двете дъски на бента поизскърцаха, килнаха се лекичко… и толкоз.

— Ега ти ! — възторжено изкрещя Еди.

— Ве-ве-велико е — ухили се Бил.

— Аха — каза Бен. — Хайде сега да ядем.

Седнали на брега, тримата похапваха без много-много приказки, гледайки как водата приижда зад бента и се процежда покрай дъските. Еди забеляза, че делото им вече е променило географията на речните брегове — отклоненото течение дълбаеше в тях плитки кухини. Пред очите му водата подрови отсрещния склон и надолу се посипа малка лавина от пръст.

Над бента се бе образувало езеро с неправилна кръгла форма и на едно място водата вече заливаше брега. По тревата и храстите танцуваха ярки слънчеви зайчета. Постепенно Еди взе да осъзнава онова, което Бен знаеше от самото начало — че бентът вече е построен. Пролуките между дъските и двата бряга играеха ролята на шлюзове. Бен не бе успял да го обясни на Еди, защото не знаеше думата. Отвъд дъските Кендъскиг започваше да набъбва. Вече го нямаше ромонът на плитка вода, бълбукаща по каменистото дъно; оттатък бента всички камъни бяха заляти. От време на време в езерото с плясък се срутваха нови маси пръст, подронена от прииждащата рекичка.

Под бента коритото беше почти пресъхнало; само по средата му все още се стичаха безпокойно тънички ручейчета. Камъни, лежали под водата Бог знае колко дълго, сега съхнеха на слънце. Еди гледаше тия съхнещи камъни с кротко изумление… и онова другото, невероятното чувство. Те бяха сторили това. Те. Зърна подскачаща жаба и си помисли, че може би старият мистър Жаборан се чуди къде е изчезнала пустата вода. Разсмя се с пълно гърло.

Бен грижливо събираше хартийките в торбичката, с която си бе донесъл обяда. Преди малко Еди и Бил просто занемяха пред количеството провизии, подредени деловито върху тревата от уверената му ръка: два сандвича с фъстъчено масло, един с болонска наденица, твърдо сварено яйце (заедно с щипка сол в сгъната хартийка), две опаковки пресовани смокини, три големи шоколадови курабийки и десертно блокче „Ринг-Динг“.

— Какво рече майка ти като видя как са те драли? — запита Еди.