Стивън Кинг - Торба с кости

„Сянката — ледено отбелязах наум. — Винаги е съществувала… и ако винаги съм бил аз, винаги е била и тя.“

Джо носеше бялата риза и жълтите панталони, с които беше в деня на смъртта си. Езерото не се виждаше през нея, както се виждаше през Девор и неговите млади приятели — тя се бе материализирала напълно. Изпитах чудато пресушаващо усещане в тила.

— Махай се, кучко! — изръмжа Сара. Вдигна ръце срещу Джо като в най-страшните ми кошмари.

— Няма! — Гласът на Джо звучеше съвсем спокойно. Обърна се към мен: — Побързай, Майк. Трябва да бързаш. Това вече не е точно тя. Пуснала е в себе си един Чужденец, а те са много опасни.

— Джо, обичам те.

— И аз те оби…

Сара изпищя и започна да се завихря. Листа и клони се сляха и загубиха очертанията си — сякаш гледах как се втечняват в сокоизстисквачка. Създанието, което отначало изглеждаше като жена, се отказа от номерата си. От вихрушката започна да изниква нещо първично и гротескно нечовешко. То скочи върху жена ми. Когато я удари, цялата плътност и цвят в миг се отцедиха от Джо, като че я зашлеви гигантска длан. Тя се превърна във фантом, който се бореше с онова пищящо, мятащо се, замахващо насреща й чудовищно същество.

— Бързай, Майк! — изкрещя. — Бързай!

Наведох се и продължих да копая.

Лопатата се удари в нещо, което не беше буца кал, не беше камък, нито дърво. Разкопах наоколо, изравяйки мръсно, плесенясало късче брезент. Закопах като побъркан, изпълнен с желание максимално да увелича шансовете си за успех. Зад мен Сянката пищеше побесняла, а жена ми виеше от болка. Сара бе преотстъпила част от раздвоената си същност, за да получи отмъщение, и бе позволила в нея да проникне някакво същество, което Джо нарече Чужденец. Нямах представа какво е и не исках никога да узная. Знаех само, че Сара е негов проводник. И ако успеех да се справя с нея навреме… Бръкнах в подгизналата дупка и разчистих влажната пръст от вехтия брезент. Беше надписан с избледнели букви, отпечатали с шаблон: „Дъскорезница Дж. М. Маккърди“. Знаех, че дъскорезницата на Маккърди е изгоряла по време на големите пожари през 33-та година. Някъде я бях виждал на снимка цялата в пламъци. Сграбчих брезента, върховете на пръстите ми пробиха прогнилата материя и ме лъхна нова вълна задушлива миризма, в същото време дочух сумтене. Чувах

Девор. Той лежи върху нея и грухти като прасе. Сара вече е почти в несвяст и несвързано мърмори през насинените си устни, лъснали от кръв. Девор поглежда назад към Дрейпър Фини и Фред Дийн. Те са настигнали момчето, но то непрестанно пищи, пищи, та се къса, пищи, та чак мъртвите да събуди, а ако те чуват как методистите отсреща пеят „Как бих искал да разкажа“, значи и методистите може да чуят врещящото негърче. Девор заповядва:

— Хвърлете го във водата, накарайте го да млъкне.

В мига, в който го изрича (сякаш в тези думи се крие някаква магия), започва да се надървя.

— Какво искаш да кажеш? — извиква Бен Мерил.

— Прекрасно знаете, мътните го взели — отвръща Джаред. Изрича думите на пресекулки, тласкайки с хълбоци тялото под себе си. Клъощавият му задник белее под лъчите на следобедното слънце. — Той ни видя! Да не искате да му прережете гърлото и да се изцапате е неговата кръв? Нямам нищо против. Ето. Вземете ножа ми, заповядайте!

— Н-не, Джаред! — ужасен изписква Бен и сякаш се смалява при вида на ножа.

Най-сетне е готов. Просто му е нужно малко повече време, това е всичко, вече не е хлапе като останалите. Но сега…! Кой се интересува от нахалните приказки, от безсрамния смях, кой се интересува от съседите в града. Ако щат, всички да дойдат да гледат. Вкарва и го, винаги си го е просела, целият й род само това чака. Вкарва й го, дълбоко навътре. И дори като я изнасилва, не престава да издава заповеди. Задникът му се движи нагоре-надолу, тик-так, като котешка опашка.

— Някой да се заеме с него! Или искате да гниете през остатъка от живота си в Шоушенк заради дрънканиципе на един черньо?

Бен сграбчва Кито Тидуел за едната ръка, Орън Пийбълс го хваща за другата, но докато го домъкнат до насипа, смелостта им се изпарява. Едно е да изнасилиш безочлива негърка, която има нахалството да се присмива на Джаред, когато падна и му се сцепиха панталоните. Да удавиш уплашено хлапе в кална локва като мръсно коте… това е съвсем друго нещо.

Отпускат хватката, тревожно се споглеждат и Кито се изплъзва от ръцете им.

— Бягай, злато! — крещи Сара. — Бягай и доведи… — Джаред сключва ръце на гърлото й и започва да я души.