Стивън Кинг - Торба с кости

Девор не мисли. Изритва я с подкованите си ботуши, които излитат като бутала на цилиндър. Улучва я на най-слабото и най-уязвимото място: в глезените. Левият се счупва и тя изкрещява от болка — пада на земята и изпуска слънчобрана. Поема дъх да изпищи отново, но Джаред крясва, без да става:

— Не й позволявайте! Не и давайте да писка!

Бен Мерил се стоварва върху нея с всичките си осемдесет и пет килограма. Въздухът, който е поела, изсвистява в поривиста, почти беззвучна въздишка. Бен, който през живота си не е танцувал с жена, камо ли да лежи отгоре й, моментално се възбужда от допира с гърчещото се тяло под себе си. Избухва в смях и се кълчи върху нея, а когато тя забива нокти в лицето му, въобще не усеща. Струва му се, че целият се е превърнал във възбуден член, при това метър дълъг. Когато Сара се опитва да се изтърколи изпод него, се извърта отдолу и остава като гръмнат, когато тя изведнъж удря чело в неговото. Свитки му излизат пред очите, но той е на осемнадесет години, в разцвета на силите си, и не изгубва нито съзнание, нито ерекцията си.

Орън Пийбълс раздира гърба на роклята и и се смее.

— Свинщина! — възкликва задъхано и се просва върху нея. Притиска я отгоре, а със същия ентусиазъм Бен се търка в тялото и като пръч въпреки кръвта, която се стича от раната на челото му, и Сара знае, че ако не изпищи, е загубена. Ако изпищи и Кито я чуе, ще изтича да повика помощ, ще изтича да повика Редж…

Но преди да зине да изкрещи отново, старият господар кляка до нея и изважда дълъг нож:.

— Ако гъкнеш, ще ти отрежа носа — казва, и в този миг тя се предава.

В крайна сметка успяват да я повалят, отчасти защото се бе засмяла в неподходящ момент, но най-вече от проклетия и лош късмет. Вече нищо не може да ги спре и най-добре Кито да стои настрана. Казва си: „Моля ти се, Господи, задръж го, където го оставих, беше хубав къпинак, трябва да го забави поне час и повече. Той обожава да бере къпини, а тези мъже няма да се бавят цял час“. Хари Остър я хваща за косата, раздира роклята на рамото й и впива устни в шията й.

Само стария господар не е върху нея. Стария господар стои настрана, оглежда Улицата в двете посоки, зорко присвил очи; стария господар е като лошия вълк, който току-що е изял цял кокошарник пилета, изплъзвайки се от всички капани.

— Ей, ирландецо, я я остави за малко — обръща се той към Хари, после оглежда останалите. — Завлечете я в храстите, проклети глупаци такива! Идете в най-гъстото.

Но те не отиват никъде. Не могат. Прекалено са нетърпеливи да я имат. Издърпват я за ръцете зад сивата скала и това им стига. Тя не е религиозна, но сега мислено подхваща молитва. Моли се да я оставят жива. Моли се Кито бавно да пълни кофичката си, поглъщайки всяка трета шепа плодове. Моли се, ако случайно му хрумне да я настигне и види какво става, веднага да хукне обратно и да повика Редж.

— Лапай, мръснице — пъхти Джордж Армбръстър. — И да не ме хапеш.

Нахвърлят се отгоре и и отдолу, отпред и отзад, по двама и по трима наведнъж:. Налягат я на място, където всеки минувач неизбежно ще ги види, а стария господар стои малко встрани, ту гледа към младоците, скупчени около нея със смъкнати панталони и крака, издраскани от храстите, сред които коленичат, ту оглежда пътеката в двете посоки с тревожни, зорки очи. Колкото и да е невероятно, един от тях — Фред Дийн — след като изстрелва семето си и се чувства на седмото небе, изтърсва:

— Извинете, госпожо.

И сякаш случайно я ритва под коляното.

Няма край. Вече гърлото и е пълно и течността руква към задника и, най-младият захапва лявата и гърда до кръв, но няма край. Млади са и докато свърши последният, първият, о, Боже, отново е готов. Отвъд реката ме тодистите пеят „Славна увереност, Исус е мой“ и докато стария господар се приближава към нея, тя си казва: „Вече почти свърши, жено, той е последен. Дръж се, дръж се здраво и всичко ще свърши.“ Той поглежда рижавия и оня, дето примигва и отмята глава, и им казва да пазят пътеката, вече е мирясала и е негов ред.

Разкопчава колана си, разкопчава и панталоните, смъква си гащите — почернели от мръсотия на коленете и изцапани с жълто на чатала — и когато коленичи и я обкрачва, тя вижда, че малкият господар на стария господар е увиснал като змия и не успява да се въздържи: дрезгавият и смях най-ненадейно избликва отново — дори просната на земята, омазана от горещата семенна течност на изнасилвачите, тя вижда смешната страна на положението.