Стивън Кинг - Роуз Мадър

„Не, това е изключено — рече си Роузи. — Тя е създадена да виси там!“

Тази мисъл я накара да се раздвижи. Бавно застана до масата, остави страните пред себе си (те представляваха увеличени страници от издадената през 1951 година книга) и седна. Стори й се, че се строполи на стола — сякаш краката й бяха прикачени един към друг с гвоздеи, които някой току-що бе измъкнал.

„Можеш да се справиш, Роузи — уверяваше я тайнственият вътрешен глас, но този път авторитетният му топ звучеше малко фалшиво. — Вече го направи веднъж на улицата пред заложната къща, ще успееш и сега.“

Никак не се изненада, че тези думи не й прозвучаха особено убедително. Изуми се обаче от следващата мисъл, която й хрумна:

„На твое място жената от картината нямаше да се страхува — жената с пурпурно-виолетовия хитон ни най-малко не би се изплашила от подобна дреболия.“

Естествено това бе пълна смехория — ако съществуваше в действителност, жената от картината би обитавала древен свят, чиито хора са смятали кометите за предвестници на гибел; вярвали са, че боговете се шляят по върховете на планините, а повечето смъртни са умирали, без дори да видят книга. Ако пренесем през времето жена от древността в такава стая — със стьклени стени, хладни светлини и стоманена змийска глава, която стърчи от някаква маса — горката нещастница или ще се разпиши и ще побегне или пък ще припадне.

Само че Роузи бе убедена, че русата жена с пурпурния хитон никога не е припадала и най-малкото някакво си нищо и никакво студио може да я накара да се разпищи.

„Мислиш за нея така, все едно е истинска — обади се поизнервен вътрешният й глас. — Сигурна ли си, че това е разумна идея?“

— Роузи? — изпращя по интеркома гласът на Роуда. — Всичко наред ли е?

— Да — отвърна тя и въздъхна облекчено, когато установи, че все още не е изгубила гласа си, макар че беше пресипнала. — Просто съм жадна. И умирам от страх.

— Отляво под масата има хладилна чанта с минерална вода — обясни Роуда. — А колкото до страха, това е съвсем естествено. Ще се съвземеш.

— Кажи още нещо, Роузи — подкани я Къртис. Вече си беше сложил слушалки и подръпваше разни лостчета по пулта.

Наистина започна да се съвзема от паниката, и то благодарение на жената в пурпурния хитон. Силата й на успокоително средство изобщо не можеше да се мери със „Столчето на Пух“.

„Не, не е заради нея, истинската причина е в теб — мърмореше вътрешният глас. — Ти се справи, хлапе, поне засега, и то съвсем самичка. А, ще направиш ли нещо за мен, независимо как ще свърши всичко? Подсещай се от време на време кой е тук наистина Роузи и коя е Роузи Истинска.“

— Говори нещо — подканяше я Къртис. — Все едно какво.

Нищичко не й хрумваше. Погледът й се плъзна по ксерокопията на масата. Най-горната страница беше факсимиле на корицата. На нея бе изрисувана полуоблечена жена, над която заплашително се бе надвесил мъж с нож в ръка. Мъжът имаше мустаци и в мислите на Роузи се промъкна мимолетен спомен, който дори не успя да изплува до повърхността на съзнанието й

(айде да се чукаме, айде под чаршафа),

а само я лъхна като неприятен дъх.

— Ще чета книга на име „Октоподът“ — изрече тя с нормален глас, или поне така се надяваше. — Публикувана е през 1951 година от „Лайън Букс“, малко издателство за книги с меки корици. И макар че според заглавната страница името на автора е… стига ли толкова?

— На магнитофона стана идеално — отвърна Къртис, докато се пързаляше със стола от единия край на пулта до другия. — Дай ми още малко, за да настроя и DAT 12 12 Digital Audio Tape — дигитална аудиокасета, на която върху магнитна лента се осъществява цифров запис. — Б. пр. . Но звучи добре.

— Да, страхотно — вметна и Роуда. Роузи не мислеше, че си въобразява облекчението в гласа на режисьорката.

Окуражена, отново се обърна към микрофона.

— Според заглавната страница авторът се нарича Ричард Расин, но господин Лефъртс — Роб — казва, че книгата всъщност е написана от жена на име Кристина Бел, Записът е част от поредицата „Жени зад маски“, която включва записи на романи в оригиналния им вариант, а аз получих тази работа, защото жената, която е щяла да чете Кристина Бел, спечелила роля в…

— Готово — прекъсна я Къртис Хамилтън.

— Божичко, звучи като Лиз Тейлър в „Бътърфийлд 8“! — възкликна Роуда и дори плесна с ръце.

Роби кимна. Ухилен до уши, той очевидно преливаше от задоволство.

— Роуда ще ти помага, но ако четеш като пред заложната къща, всички ние ще бъдем безкрайно доволни.