Стивън Кинг - Гняв

Тед я гледаше, стиснал здраво устни.

— Тед не беше… невъздържан. Целуна ме за лека нощ, направи го със спокойна увереност. Някои момчета са толкова подтиснати, когато ме изпращат към къщи, през цялото време се чудят дали трябва да ме целунат за лека нощ. Винаги гледам аз да ги целуна, за да ги отърва от притеснението. При тези, които са ми неприятни си представям, че облизвам писмо, преди да го залепя.

Спомних си първият път, когато изпращах Санди Крос, след една вечеринка в училището. През цялото време ме подтискаше мисълта, дали трябва да я целуна на раздяла. Така и не го направих.

— След това излизахме още три пъти. Тед беше ужасно мил. Винаги знаеше какво да каже и никога не разказваше мръсни вицове. С изключение на няколко прегръдки не се случи нищо особено. После за известно време се разделихме. През април ме покани да отида с него на лятната пързалка в Луистън.

И аз мечтаех да я заведа на танци, но така и не посмях. Джо, за който да покани момиче на танци не беше нешо необикновено, постоянно ме питаше какво ми пречи да го сторя. Това ме изнервяше и аз обикновено го пращах на майната. Спомням се, че веднъж събрах кураж и набрах нейния телефон, но още след първото позвъняване затворих, изтичах в банята и се издрайфах. Както вече ви казах, стомахът ми за нищо не го бива.

— Всичко беше много хубаво, когато изведнъж някакви момчета се скараха в центъра на площадката — рече Сандра. — Едните бяха от Харлоу, а другите от Луистън. Както и да е, започна страхотен бой. Някои се биеха както си бяха на ролковите кънки, други ги бяха свалили. Управителят излезе и каза, че ако не спрат да се бият ще затвори площадката. Наоколо беше пъло с разкървавени физиономии, всички се млатеха взаимно, ритаха падналите и крещяха някакви ужасни думи. И праз цялото време от джу-бокса се носеше „Ролингстоунз“.

Тя спря за миг, после продължи: — Тед и аз бяхме застанали в единия край, до площадката на оркестъра. Нали знаете, всяка събота там изнасят концерти. Едно момче с черно яке се завъртя наблизо. Имаше дълга коса и бакенбарди. Той се разсмя, помаха на Тед и извика: „Чукай я приятелче, аз вече го направих“. Тед замахна и го удари в лицето. Момчето отхвърча назад, препъна се в нечии крак и падна на глава. Тед погледна към мен и очите му бяха някак изцъклени. После се ухили. Имам чувството, че за първи път в живота си го виждах да се усмихва. Сякаш едва в този момент бе изпитал удоволствие. После ми каза: „Ей сегичка ще се върна“ и се отправи към средата на площадката, където момчето с мъка се надигаше. Тед го сграбчи за якето и… не зная… започна да го друса… а момчето се мъчеше да се извърне към него… а Тед продължаваше да го друса, главата му подскачаше и в един миг якето му се скъса и той тупна. После скочи и се разкрещя: „Сега ще ти видя сметката, шибано копеле, задето ми скъса якето!“ Тед го удари отново, момчето падна и Тед хвърли остатъците от якето върху него. След това дойде при мен и двамата си тръгнахме. Закара ме в едно гробище в Оубърн. Някъде по пътя за Лъст Вели. И там го направихме. На задната седалка.

Ръката й все още се плъзгаше по издрасканата повърхност на чина. — Почти не болеше. Мислех, че ще боли, но не ме боля никак. Беше много хубаво — сякаш говореше за някаква предстояща премиера на филм на Уолт Дисни — от онези с хубавите картинки на животни. Само дето в главната роля вместо Уди Кълвача играеше Тед Джонс. — Тед не използва никакви предпазни средства като го правихме, но въпреки това не забременях.

Огромно червено петно се бе появило изпод ризата на Тед и бавно се разпространяваше по лицето и бузите му. Той продължаваше да гледа равнодушно пред себе си, сякаш нищо не чуваше.

Сандра махна уморено с ръка. Изведнъж си я представих, излегната на шезлонг в някой августувски пек, температура над трийсет и пет на сянка, зачетена в книга или просто зареяла поглед в маранята над нагорещеното шосе, със снежнобели къси панталонки и също така снежнобял сутиен със смъкнати презрамки, в ръката й кутия „Севън ъп“ със зъбодена вътре сламка, гърдите й обсипани с блестящи като бисери капки пот, които се стичат на струйки надолу към корема…

— След като всичко свърши той ми се извини. Държа се неловко и дори изпитах съжаление към него. Непрестанно повторяше, че ако нещо стане щял да се ожени за мен… нали разбирате? Ако забременея. Беше наистина притеснен. Аз му казах: „Тед, стига, да не викаме дявола“, а той ми отвърна: „Не ме наричай Тед, това е бебешко име“. Мисля, че беше изненадан, че му позволих да го направи. Е, както вече ви казах, не забременях. Понякога се чувствам като кукла. Някак нереална. Познато ли ви е? Всичко ми се струва фалшиво. Сякаш ако пъхна глава през стената, ще видя другия край на сценичната площадка, където режисьорът и операторът се подготвят да заснемат следващата сцена. Сякаш тревата и небето са нарисуван декор. Сякаш са фалшиви. Илюзия — тя ме погледна въодушевено. — Имал ли си някога подобно чувство, Чарли?