Стивън Кинг - Гняв

— Как хората биха могли да разберат, дали са истински? — прошепнах аз.

— Какво, Чарли?

— Нищо.

Плъзнах поглед по лицата им. Не изглеждаха притеснени, или пък отвратени. Нито един от тях. Очите им блестяха. Нещо в мен непрестанно повтаряше: „Как успя да преодолее стената в себе си? Откъде намери сили да ни разкаже всичко това?“ Не прочетох тази мисъл по лицата им. Бих могъл да я прочета на лицето на Филбрик. Или на добрия стар Том. Вероятно не и на лицето на Дон Грейс, но това не значи, че не би му минала през главата. Макар телевизията непрестанно да ни учи в обратното, все си мисля че времената може и да се менят, но хората — никога. Завладя ме ужас — сякаш току-що бях осъзнал, че от години играя бейзбол на игрище за футбол. Дик Кийни я поглеждаше с интерес, очите му бляскаха похотливо. Корки се чешеше замислено по главата. Грейси изглеждаше леко учудена, но нищо повече. Ирма Бейтс беше пребледняла. Мисля, че още не се бе съвзела от последната пукотевица. Дали нашите собствени родители биха могли да ни разкажат истории подобни на тази, която сподели с нас Сандра Крос? Вълнуващи разкази за странни събития, пречупени през призмата на сексуалните възприятия на подрастващия. Не исках повече да мисля за това. Не бях в позиция да разрешавам сложни морални проблеми.

Само Тед изглеждаше отвратен и подтиснат, но вече никой не се интересуваше от него.

— Не знам какво ще се случи — поде с разтревожен глас Керол Грейнджър. Тя се огледа. — Но се страхувам, че това ще промени много неща. Никак не ми харесва — тя ме погледна с укор. — Добре си живеехме преди това, Чарли. Не искам нищо да се променя.

— Ха — рекох аз.

Коментар от такъв род, обаче, няма почти никаква тежест. Събитията бяха излезли изпод контрол. Никой вече не би могъл да го отрече. Внезапно ме досмеша, бях започнал като атракцията на сезона, а сега вече не бях нещо повече от придружаващ артист.

— Трябва да отида до тоалетната — рече ненадейно Ирма Бейтс.

— Стискай — отвърнах. Силвия избухна в смях.

— В началото ви обещах, че ще се редуваме — подех аз. — Обещах ви, да ви разкажа за моя сексуален живот. Да си призная честно, няма кой знае какво за казване. Ще ви разкажа една малка историйка, която може би ще ви хареса.

Сара Пастерн се прозя и внезапно изпитах желанието да й пръсна черепа. Но на втория винаги му е по-трудно, както се казва в една реклама за коли под наем. Някой могат да карат бързичко, но само Декър е в състояние да изсмуче до край фасовете на вашия умствен пепелник.

Спомних си за една песен на „Битълз“ дето почва така: „Днеска четох новините, о, Боже…“

И им разказах:

Беше през лятото преди да постъпя в Плейсървилската гимназия. Решихме с Джо да отскочим до Бангор, където брат му се бе наел в службата по почистване. Пит МакКенеди тогава беше на двадесет и една (възраст, която ми се струваше страхотна, аз едва бях навършил моите жалки седемнадесет) и тъкмо беше влязъл в Менския университет, английска филология.

Очертаваше се страхотен уикенд. В петък вечерта се напих за пръв път в живота си на една разпивка с Джо, Пит и няколко негови приятели и дори нямах махмурлък на следващия ден. В събота Пит почиваше и ни разходи из университета. Беше много красиво, макар че почти не видяхме някоя мацка, с която да си изплакнем очите. Пит ни каза, че през лятото всички или са си в къщи, или по лагери.

На връщане Пит срещна някакъв негов познат.

— Скрег! — извика го той. — Ей, Скрег!

Скрег беше едър здравеняк с протрити дънки и изцапана с боя фанелка. Имаше гъсти, сламеноруси мустаци, изпод които се подаваше неприятна на вид, тънка черна цигара. Миришеше като подпален чорап.

— Как я караш? — запита той.

— Шапка на тояга — отвърна Пит. — Запознай се, брат ми Джо и приятеля му Чарли Декър — представи ни той. — Скрег Симпсън.

— Здрасти, момчета — Скрег ни подаде ръка. — Какво ще правиш довечера, Питър?

— Тримата ще ходим на кино.

— Зарежи тая работа, Пит — завъртя глава Скрег и се ухили. — Послушай ме, приятелче.

— Що, какво предлагаш? — запита го Пит и също се ухили.

— Дана Колет вдига купон във вилата на техните близо до Шудик Пойнт. Обещавам ти най-малко четиресет милиона свободни мацки. Носи си трева.

— Лари Мюлер дали ще има? — попита Пит.

— Доколкото знам, обора му е пълен с лайна. Местни, домашни, задокеански… само филтри няма.

Пит кимна. — Ако не ни мине котка път сме там.

Скрег също кимна и ни махна с ръка: — Там ш’са видим.