Стивън Кинг - Гняв

Обмислих внимателно отговора: — Не — рекох аз. — Не мога да си спомня да ми се е случвало нещо подобно, Санди.

— С мен се случва доста често. Особено след историята с Тед. Но не забременях. Преди си мислех, че всяко момиче може да забременее при първия опит. Дори често се мъчех да си представя момента, когато ще трябва да съобщя за това на родителите си. Представях си как баща ми ще беснее из къщата и ще настоява да му кажа името на „този негодник“, а мама тихо ще плаче и ще повтаря безкрай: „Защо го направи? Какво не ти дадохме?“ И тази случка ми се струваше реална. Не след дълго престанах да мисля за това. Дори вече не можех да си припомня какво точно изпитах, когато… той проникна в мен. Един ден отново отидох на пързалката.

За кой ли път в стаята цареше гробна тишина. Дори в най-смелите си сънища, мисис Ъндерууд не би могла да се надява на такова внимание, на кавото се радваше в този момент Сандра Крос.

— Едно момче започна да ме сваля. Аз му позволих да ме сваля — в очите й блесна странен пламък. — Бях обула най-късата си пола. Онази, светлосинята. И една тънка блузка. После двамата си тръгнахме. И този път беше наистина. Не беше никак мил с мен. По-скоро беше… груб. Не го познавах, виждах го за пръв път. През цялото време си мислех, че е един от ония… сексманиаците. Че може би има нож. Че ще ме накара да приемам наркотици. И че може да забременея. Чувствах се толкова жива.

Тед Джонс най-сетне се бе обърнал към Сандра и я гледаше със смесица от изумление и отвращение. Цялата сцена приличаше на сън — на някакъв мрачен кошмар.

— Беше събота вечер и оркестърът свиреше. Чуваше се чак на паркинга, макар и приглушено. Отзад пързалката не е нищо особено — купища кашони, буклуци и празни бутилки. Страх ме беше, но изпитвах и някакво странно вълнение. Той дишаше развълнувано, стиснал здраво ръцете ми, сяка се опасяваше, че ще се опитам да избягам. Той…

Тед нададе тих, ужасяващ вик. На лицето му бе изписана страхотна мъка — сякаш бе загубил някой скъп роднина. Отново изпитах уважение към него.

— Вкара ме в някаква раздрънкана черна кола и още щом я видях си спомних как като малка, мама все ме предупреждаваше никога да не се качвам в коли на непознати. От това изпитах още по-голямо вълнение. Спомням си, че дори си помислих: „А какво ли ще стане, ако ме отвлече в някоя изоставена къща и поиска откуп за мен?“ В този миг той отвори задната врата и аз влязох вътре. Той започна да ме целува. Устата му беше мазна, сякаш е ял пица. Пица продаваха на пързалката, по двайсет цента парчето. После започна да ме опипва и в този миг видях, че по блузата ми има мазни петна. Той ме свали на седалката, вдигна ми полата и…

— Млъкни! — изрева като подивял Тед. Той стовари тежките си юмруци на чина и всички подскочиха. — Ти си една мръсница! Не можеш да разказваш такива неща пред хората! Затвори си устата, иначе аз ще ти я затворя! Ти…

— Млъквай, Тед, инак ще ти натикам зъбите в мръсното гърло — хладно промълви Дик Кийни. — Получил си си своето, нали?

Тед зяпна към него. Двамата бяха стари приятели и често ходеха насам-натам с колата на Тед. Зачудих се, дали ще са пак такива, когато приключи тази история. Вероятно не.

— Не миришеше никак приятно — продължи Сандра сякаш нищо не бе чула. — Но беше твърд. И по-голям от този на Тед. Също като неговия не беше обрязан. Съвсем добре си го спомням. Заприлича ми на зряла слива като дръпна назад… кожичката. Помислих си, че ще ме заболи, макар че вече не бях девствена. Дойде ми наум, че полицията може да ни завари и да ни арестува. Знаех, че се навъртат по паркингите за да гонят крадците на авточасти — тя преглътна за миг. — Още преди да ми смъкне гащичките с мен започна да става нещо странно. Никога преди това не бях изпитвала подобно чувство! Чувствах се истинска! — тя преглътна отново. Лицето й гореше. — Той ме докосна с ръка и аз го направих. Просто така. Най-смешното беше, че въобще не трябваше да ми го вкарва, за да го направя. Тъкмо се канеше да го стори, аз разтворих крака, той го отърка в бедрото ми и изведнъж… знаете, предполагам. Той полежа върху мен и после прошепна в ухото ми: „Ах ти малка мръснице. Нарочно го направи, нали?“ И това беше всичко.

Тя леко поклати глава. — Но беше истинско. Мога да си припомня всеки детайл — музиката, начинът, по който се усмихваше, звукът на спускащия се цип — всичко.

Тя ми се усмихна със странна, унесена усмивка.

— И беше по-хубаво от предишния път, Чарли.

Колкото и да е странно, не мога да твърдя, че ми беше неприятно да чуя тази история. Може би ми е било едновременно приятно и неприятно. Но свърне ли човек от главния път, трябва да е готов да види какво ли не.