Стивън Кинг - Отмъстителите

— Само че те стрелят с карабини — отвърна Джони. — С двуцевни карабини. Сигурна ли си, че това не може…

— Дори не знам как е било изстреляно — продължи тя. — А и е толкова недодялано. Прилича на куршум от детска картинка — децата си ги представят така.

Вратата на кухнята се блъсна в стената така силно, че ги стресна повече и от гръмотевицата преди малко. На прага изникна Сюзи Гелър. Лицето й бе ужасно пребледняло и в очите на Джони тя изглеждаше точно на единадесет години.

— У Билингзли някой пищи — рече тя. — Прилича на женски глас, но е много ясно. Децата ужасно се страхуват.

— Добре, миличко — отвърна Белинда. Гласът й звучеше съвършено спокойно, което възхити Джони. — А сега се върни в кухнята. Ние ей сега ще дойдем.

— Къде е Деби? — продължи Сюзи. Слава Богу, едрите Джоузефсънови препречваха гледката към верандата. — У съседите ли отиде? Стори ми се, че е зад мен. — Тя замълча. — Нали не пищи тя, как мислите?

— О, не, сигурен съм, че не е тя — отвърна Джони и с отвращение установи, че от налудничавия кикот отново го дели съвсем мъничко. — Хайде, прибирай се в кухнята, Сюзи.

Момичето се отдръпна към другата стая и вратата се хлопна зад него. За миг тримата заговорнически се спогледаха. Никой не каза нищо. После Белинда върна на Джони нескопосания черен конус, приклекна, отправи се към кухнята и отвори вратата. Брад я последва на четири крака. Джони задържа поглед върху куршума, размишлявайки над думите над жената — че така си ги представят децата. Права е. Откакто започна хрониките с приключенията на Пат Кити-Кат, бе посетил, както се полага, достатъчно начални училища и бе видял достатъчно рисунки — огромни, ухилени мами и татковци под жълти слънца на фона на чудати зелени пейзажи с гигантски кафяви дървета. Този конус сякаш наистина бе изпаднал от някоя подобна картинка, цял и невРедим.

„Малкото сладко бебе Смити“ — се промъкна дълбоко в мислите му нечий глас, но когато се опита да го улови, за да го попита дали наистина знае нещо, или просто хвърля фойерверки, вече бе изчезнал безследно.

Пъхна куршума в предния джоб на панталоните си при ключовете от колата и последва Джоузефсънови в кухнята.

Стивън Джей Еймс, почти дисквалифициран в Голямото американско надбягване с препятствия, си имаше девиз, който гласеше: „НЯМА ПРОБЛЕМИ, БРАТЧЕ“.

Завърши първия семестър в Масачусетски технологичен институт 35 35 Университет в Кеймбридж, щата Масачусетс, известен с научните изследвания и програми на обучение в областта на компютърната технология. — Б. пр. с двойки по всичко — и то въпреки резултатите си на SAT 36 36 Scholastic Aptitude Test — тест за прием в американските университети. — Б. пр. , които гонеха звездите — но какво пък, НЯМА ПРОБЛЕМИ, БРАТЧЕ.

От електроинженерство се прехвърли в специалност „Общо инженерство“, а когато тъй и не събра заветните 2,0 37 37 Академичната система в САЩ се основава на кредитни точки. — Б. пр. , просто си опакова багажа и замина за Бостън — бе решил да изостави стерилните покои на науката и да се впусне в зелените полета на английската литература, в лицето на Колъридж, Кийтс, Харди, малко Т.С. Елиът.

„На нокти изпочупени да бях претичал по пода на Вселената, и кактусът бодлив да не настъпим; тревожност в двайсети век, братче.“ Изкара известно време в бостънския университет, но още в първи курс го скъсаха на всички годишни изпити — както заради маниакалната му страст към играта на бридж, така и поради алкохолизъм и наркомания. Но НЯМА ПРОБЛЕМИ, БРАТЧЕ.

Прекара известно време в Кеймбридж — мотаеше се по улиците, свиреше на китара и сваляше мадами. Като китарист не го биваше много, за любовник по-ставаше, но НЯМА ПРОБЛЕМИ, БРАТЧЕ. Когато Кеймбридж започна да му омръзва, прибра китарата в калъфа и отпътува на автостоп за Ню Йорк.

В последвалите години „на нокти изпочупени претича“ из какви ли не занаяти, гледайки да не настъпи бодливия кактус в качеството си на дисководещ в просъществувала за кратко радиостанция за хевиметал във Фишкил, щата Ню Йорк; пробва се като радиоинженер, домакин на рокшоута (след шест страхотни концерта се наложи да се измъкне от Провидънс посред нощите — дължеше на едни доста неприятни момчета шейсет хиляди долара, но НЯМА ПРОБЛЕМИ, БРАТЧЕ), проникновен гадател на човешките съдби, подвизаваш; се в една уличка в Уайлдууд, щата Ню Джърси, най-сетне се захвана с поправка на китари. Този занаят като че ли му допадна и той се установи в северните части на щата Ню Йорк и Пенсилвания като специалист на свободна практика. Харесваше му да настройва и да поправя китари — в тази работа нямаше напрежение. Пък и далеч по го биваше да поправя инструментите, отколкото да свири на тях. През този период престана да пуши наркотици и да играе бридж, което още повече опрости нещата.