Стивън Кинг - Отмъстителите

Преди две години, когато живееше в Олбани, се бе сприятелил с Дийк Ейбълсън, притежател клуб на име „Смайл“ — почтена крайпътна кръчма, където човек почти всяка вечер можеше да слуша блус до насита. Стив се появи за първи път в „Смайл“ в качеството си на човек, който поправя китари, после изникна точно навреме да поеме задълженията на дисководещия, който бе получил сърдечен пристъп. Отначало това си беше як проблем, може би дори първият сериозен проблем в зрелия живот на Стив, но по неизвестни причини той продължи да работи като диско-водещ, независимо от страха си да не прецака нещо и да стане жертва на пияната моторджийска тълпа. Една от причините бе самият Дийк, който не приличаше на никой друг съдържател на клуб, когото Стив познаваше — не беше нито обирджия, нито развратник, нито пък принадлежеше към оная гилдия мижитурки, чието единствено основание да живеят произлиза от злините и страха, които всяват у другите. Освен това рокеднролът наистина му харесваше — не беше като другите собственици, които го ненавиждаха и насаме предпочитаха да слушат простотии. Дийк бе именно от оня тип хора, дето Стив, който бе подписвал трудов договор един-единствен път в живота си, харесваше безрезервно — хора с НУЛА ПРОБЛЕМИ.

Жена му също беше готина, мила, с кротки, сънени очи и приятно чувство за хумор, хубав бюст, а и — поне доколкото Стив можеше да прецени — вярна до смърт съпруга. Но най-хубавото от всичко беше, че тя също бе пристрастена към бриджа. Стив бе водил с нея безкрайни задълбочени разговори относно почти неконтролируемия подтик да удвояваш залога, особено когато играеш за пари.

През месец май на настоящата година Дийк бе купил много голям клуб в Сан Франциско. Със Санди напуснаха Източния бряг преди около три седмици. Дийк му бе обещал добра работа, ако Стив опакова всичките им вещи (повече от две хиляди плочи, сред които и анахронизми като „Хот Тюна“, „Куиксилвър Месинджър Сървис“ и „Кенд Хийт“) и отпътува при тях с камион под наем. Отговорът на Стив бе: „НЯМА ПРОБЛЕМИ, ДИЙК“.

Не беше стъпвал на Западния бряг вече почти седем години — малко промяна нямаше да му се отрази зле. Тъкмо да презареди старите батерии.

Отне му малко по-дълго от очакваното, докато оправи всичките си дела в Олбани, наеме камиона и тръгне на път. Дийк се обажда няколко пъти, при последния им разговор беше доста раздразнен, а когато Стив отбеляза този факт, работодателят му отвърна: „Ами като спиш три седмици в спален чувал и имаш само с пет-шест тениски, така става!“ Смята ли той да заминава или не? „Идвам, идвам — отвърна Стив. — Спокойно, шефе.“ И тръгна. Всъщност това стана преди три дни. Отначало всичко вървеше като по вода. Ала днес следобед спука маркуч или нещо подобно, отби се в Уенуърт да търси сервиз и после — ама че работа — изпод капака нещо избумтя и всички уреди на таблото взеха да показват страхотии. Надяваше се, че просто е гръмнал някой клапан, но всъщност май беше бутало. Във всеки случай огромният камион, който се държеше като истинска хубавица, откак бе напуснал Ню Йорк, изведнъж се превърна в звяр. Но НЯМА ПРОБЛЕМИ — просто трябва да намери господин Монтьорски и ще остави всичко в негови ръце.

Само че бе сбъркал отбивката и от най-натоварения участък на магистралата се оказа в жилищно предградие, където надали би срещнал господин Монтьорски.

Камионът вече се крепеше само на юнашко доверие, от радиатора излизаха облаци пара, налягането на маслото непрестанно спадаше, двигателят загряваше, разнасяше се неприятна миризма на пържено… но НЯМА ПРОБЛЕМИ, БРАТЧЕ.

Е… може би все пак имаше мъничък проблем за хората от ремонтната работилница на „Райдър“, но Стив подозираше, че те ще съумеят да се справят с проблема в цялата му сериозност. Сетне — ах, не е ли прекрасно — забеляза малък квартален магазин, а над вратата висеше табела с надпис „телефон“… че и картичка с номер, на който човек да позвъни при повреда на двигателя.

СЪВЪРШЕНО НИКАКВИ ПРОБЛЕМИ, вечната история на неговия живот.

Само че сега наистина имаше проблем. И то такъв, че в сравнение с него диджейският пулт в клуб „Смайл“ изглеждаше досадна дреболия.

Намираше се в малка къща, която миришеше на тютюн за лула, в някаква дневна, със снимки на животни — ако се съди по надписите отдолу, наистина особено изключителни екземпляри — по целите стени; дневна, в която май само огромният, безформен фотьойл пред телевизора наистина се използваше; току-що бе превързал с шал крака си, ранен от куршум — ако ще и повърхностна, раната си беше съвсем истинска огнестрелна рана, а хората пищяха, бяха уплашени до смърт и пищяха, кльощавата жена с блузата без ръкави също беше ранена (само дето нейната рана далеч не беше повърхностна), а отвън беше пълно с трупове; ако всичко това не е проблем, значи самата концепция за „проблем“ е лишена от смисъл.