Стивън Кинг - Отмъстителите

Отвори очи. Порцеланова девойка с боне и овчарска гега го гледаше със застинал закачлив поглед. „Хей, моряко, ще дойдеш ли да чепкаме вълна?“ Джони се бе подпрял на лакти на стената. Една от другите фигурки бе паднала на земята и лежеше разбита на късчета в краката му. Джони предположи, че я е бутнал, докато геройски се бореше да не повърне и да си избие от главата проклетата шегичка: „Не зная за другите двама, но този в средата прилича на Уили Нелсън“.

Бавно извърна глава наляво, чувайки как сухожилията му изпукват, и забеляза, че входната врата на Карвърови все още е отворена. Външната рамка бе леко открехната — ръката на червенокосата девойка, бяла и неподвижна като морска звезда, изхвърлена на плажа, й пречеше да се затвори. Навън въздухът сивееше от дъжда, който се лееше и шумолеше, сякаш свисти най-голямата парна ютия на света. Джони долавяше аромата на трева, който му се струваше като благоуханен свеж парфюм. Долавяше се лека жилка пушек от горящо кедрово дърво. „Бог да благослови мълнията“ — рече си Джони. Пожарът несъмнено ще докара полицията и пожарната. Но засега…

Момичето. Малко червенокосо момиче, като онова, по което Чарли Браун 32 32 Герой от „Пийнътс“, неуверено момченце, което няма много приятели и обикновено не му върви. Има куче на име Снупи. — Б. пр. напълно бе пощурял. Джони бе прескочил право през трупа й, изцяло подвластен на инстинкта да спасява собствената си кожа. Напълно разбираемо в такъв напечен момент, но това не можеше да остане така. Не и ако човек държи на чистата си съвест.

Запъти се към вратата. Някой го сграбчи за ръката Джони се извърна и видя напрегнатото, изплашено лице на Дейв Рийд, тъмнокосия близнак.

— Недейте — изрече Дейв с дрезгав заговорнически шепот. Адамовата му ябълка подскачаше нагоре-надолу като топка, търкаляща се по улей. — Недейте, господин Маринвил, може още да са там. Може пак да започнат да стрелят.

Джони погледна към ръката, която го стискаше над лакътя, хвана я и я отмести внимателно, но решително. Забеляза, че Брад го наблюдава. Бе обгърнал с ръка внушителната талия на жена си. Белинда като че ли цялата трепереше, а по нея имаше много какво да трепери. По страните й се стичаха сълзи и оставяха шоколадовокафяви следи.

— Брад — каза Джони, — отведи всички в кухнята. Почти съм сигурен, че тя е най-отдалечена от улицата. Кажи им да седнат на пода, става ли? — Леко побутна Дейв натам. Той се запъти към кухнята, но бавно, без никакъв ритъм в крачките. Приличаше на механична играчка, чиято машинка е ръждясала.

— Брад?

— Добре. А ти да внимаваш да не ти гръмнат главата. Стига ни толкова.

— Няма. Привързан съм към нея.

— Просто гледай и тя да остане привързана към теб.

Джони проследи с поглед Брад, Белинда и Дейв Рийд, които се запътиха по коридора при останалите — в мрачината изглеждаха като скупчени сенки — после отново се извърна към мрежата на вратата. В горната половина забеляза дупка с големината на юмрук, а разнищените краища се бяха подгънали навътре. Нещо доста по-голямо, отколкото му се щеше да си представя (нещо, голямо почти колкото надгробен камък, може би) бе минало оттук и като по чудо се бе отклонило от скупчените съседи… или поне така се надяваше. Тъй или инак никой не пищеше от болка. Но Исусе Христе, с какво, за Бога, стреляха ония от микробусите? Какви са тези огромни куршуми?

Коленичи и запълзя към хладния влажен въздух, който идваше отвън. И към хубавата миризма на дъжд и трева. Когато допълзя до вратата, почти забил нос в мрежата, погледна надясно, после — наляво. Отдясно всичко беше наред — идеално се виждаше почти до Беър Стрийт, макар че кръстовището се губеше в дъжда. Нямаше нищо — ни микробуси, ни извънземни, ни побъркани, преоблечени като дезертьори от армията на Каменния Джаксън 33 33 Андрю Джаксън (1767–8145) Американски генерал и седми президент на САЩ. — Б.пр. .

Видя и собствената си къща, която се намираше в съседство, и си припомни как свиреше на китара, отдаден на старите си кънтри фантазии. Скитащият Джак Маринвил, все на път към следващия хоризонт, издокаран с военни ботуши, вечно търсещ теменужките в зората. Замисли се за китарата си с копнеж тъй силен, колкото и безсмислен.

Наляво нямаше добра видимост — всъщност нищо не се виждаше. Оградата и катастрофиралата лумина на Мери препречваха всички важни обекти в долния край на улицата. Някой — да речем, снайперист в сива конфедерална униформа 34 34 Конфедерацията е обединението на южните щати, които се бият срещу северните по време на американската Гражданска война (1861–1865) — Б.пр. — може да се скрие, където си поиска по-надолу по улицата, изчаквайки следващата подходяща мишена. Писател, в чиято глава все още се щурат купища старинни захаросани фантазии, щеше да свърши работа. Вероятно няма никой и нищо чудно — ще да са се досетили, че полицията и пожарната ще дойдат всеки момент, и сигурно са се омели — но „вероятно“ просто не му звучеше достатъчно убедително при тези обстоятелства. Те никак не изглеждаха логични.