Стивън Кинг - Отмъстителите

Щипането много я изплаши. Случвало се е да й налага много по-болезнени наказания, да не говорим за неописуемите унижения — Так бе истински творец в това отношение — но в щипането на зърната имаше съвсем явен сексуален подтекст. А и начинът, по който е облечена… по-точно разсъблечена. Все по-често, когато бе ядосан или просто скучаеше, Так я караше да си сваля дрехите. Сякаш то (или Сет, или и двамата) понякога я разглеждат като личния си плакат на непобедимата, но неизменно очарователна КАСИ СТАЙЛС . Ей, хлапаци, вижте циците на вашата любима полицайка!

Нямаше почти никаква представа какви са отношенията между домакина и паразита, а това утежняваше положението й още повече. Смяташе, че Сет много повече се вълнува от каубои, отколкото от гърди — той е едва осемгодишен, най-сетне. Но колко е възрастно създанието в него? И какво иска? Съществуват какви ли не възможности, пред които щипането нищо не е, и за които Одри не искаше и да помисля. Макар че малко преди смъртта на Хърб…

Не. Няма да мисли за това.

Намъкна блузата и започна да се закопчава, същевременно хвърляйки поглед към часовника върху камината. Едва четири и петнадесет — Джан бе права, като каза „толкова скоро“. Но Катскилски планини или не, времето наистина се бе развалило. Трещяха гръмотевици, проблясваха мълнии, а дъждът биеше по стъклата на дневната тъй яростно, че приличаше на пушек.

В бърлогата телевизорът работеше. Филмът, разбира се. Ужасяващият, омразен филм. Това бе вече четвъртата им касета с „Отмъстителите“. Хърб бе донесъл първата от видеотеката в супермаркета, около месец преди смъртта си. И този стар филм бе, по непонятен за нея начин, последното парче от мозайката, последната цифра в шифъра. Той бе освободил Так по някакъв начин… или бе съсредоточил енергията му, както увеличителните стъкла фокусират светлината. Но откъде е можел Хърб да предположи какво ще стане? Как биха могли да знаят и двамата? По онова време тепърва започваха да подозират присъствието на Так. Той е работел върху Хърб, да, сега вече го знаеше, но бе вършил работата си тихомълком, като пиявица, която изсмуква кръвта на човек.

— Искаш да ме изпиташ, а, шерифе? — стържеше гласът на Рори Калхун.

Мърморейки под нос, без дори да си дава сметка за това, Одри изрече:

— Дай да оставим тия работи. Дай да премислим нещата.

Пристъпи на пръсти до портала, подпъхвайки блузата в сините шорти (един от приблизително дузината чифтове, все тъмносини, с бели странични шевове — тук, в casa Уайлър, в никакъв случай не страдаха от недостиг на сини шорти) и надникна в бърлогата. Сет седеше на кушетката и беше почти гол, като изключим мърлявите му гащета с картинки на МотоКопс. По стените, които Хърб със собствените си ръце бе облицовал с първокачествен полиран чам, бяха наковани огромни гвоздеи, които Сет бе изнамерил сред инструментите в гаража. Много от дъските се бяха пропукали по дължина. На тези накриво заковани пирони висяха картинки, които Сет бе изрязвал от най-различни списания. На повечето се виждаха каубои, астронавти и — разбира се — полицейските патрули от бъдещето. Тук-там сред тях бяха окачени рисунки на самия Сет — най-вече пейзажи, рисувани с черен флумастер. Масичката пред него бе отрупана с чаши с утайка от мляко с шоколад — това бе единствената напитка, която Сет/Так приемаше — и с чинии с остатъци от храна. Все любимите му лакомства — спагети „Шеф Бойарди“ и кренвирш, друг вид спагети „Шеф Бойарди“ и кренвирш, доматена супа с кренвирши, които стърчаха над сгъстяващата се течност като тихоокеански атоли, където са били провеждани опити с атомни бомби.

Очите на Сет бяха отворени, но празни — и двамата с Так бяха отишли нанякъде, това е ясно — може би презареждат батериите, или пък спят с отворени очи като гущери на напечена от слънцето скала, или пък просто попиват проклетия филм по начин, който Одри никога не би била в състояние да разбере. Нито пък би искала. Простата истина бе, че пет пари не даваше къде е — той или то . Тъкмо ще има възможност да се нахрани на спокойствие и това й стига. Оставаха още двадесетина минути до края на „Отмъстителите“, който се прожектираше за девет милиарден път в саsа Уайлър, и тя заключи, че може да разчита поне на това време. Ще й стигне колкото да хапне един сандвич и може би да драсне няколко реда в дневника, за който Так би я убил — ако изобщо разбере за съществуването му. „Бягай. Спри да мислиш и го направи , Од.“ На връщане през дневната тя в миг се закова на място, напълно забравила колбаса и марулята в хладилника. Гласът бе съвсем ясен и дори й се стори, че съвсем не звучи само в съзнанието й. За момент бе убедена, че Джанис някак си бе успяла да я последва от 1982 г. и сега се намира в тази стая. Но когато се обърна, разбра, че е сама. Звучаха само гласовете от телевизора — Рори Калхун тъкмо казва на Джон Пейн, че времето за разговори е минало, а Джон Пейн му отвръщаше: „Е, щом така искаш.“ Съвсем скоро Карън Стийл ще се втурне между тях и ще се развика да престанат. Куршумът на Рори Калхун, предназначен за Джон Пейн, ще я убие и тогава ще започне заключителната престрелка. „БАААМ, БУУУУМ“ — ще екне цялата къща.