Стивън Кинг - Отмъстителите

Там е работата, че трябва да е сигурна. Вероятно в пушката са останали само няколко патрона… а и може би ония двамата няма да я оставят да стреля повече от два пъти. Иска й се гласът да проговори отново, за да й нареди какво да прави.

В този миг той се обажда.

Синтия забелязва как Ками влиза в дома на Уайлърови. Очите й се разширяват. Преди да е успяла да каже каквото и да било, Стив рязко я бутва. Тя го поглежда — прави й знаци да мълчи. В другата си ръка стиска кухненски нож.

— Ела — промърморва й.

— Нали няма да използваш това нещо?

— Надявам се да не се наложи. Идваш ли?

Тя кима и го следва. Слизат от тротоара и се оказват в Стария Запад, версия на Так, и в същия миг в отсрещния дом еква шумотевица от гласове, писъци и крясъци. „Излизай от него“ — чува Синтия, или нещо подобно, няма значение, а после още нещо, което не различава. Като че ли крещи най-вече онази Уайлър, но по едно време дочува гласа на Ками Рийд („Свали го на земята“ — това ли крещи?) и дрезгав вик, може би е Маринвил. После прозвучават два оглушителни изстрела и писъци на неистова болка или неистов ужас. Синтия не може да определи и дори не е сигурна, че иска да узнае отговора.

Въпреки това и двамата със Стив достигат отсрещния тротоар на главната улица в Деспърейшън тичешком.

Сега. Всичко зависи от това какво ще стане сега.

Обръща гръб на поличката с телефона-играчка. В отсрещната стена е вграден малък контролен пулт, който доста наподобява командните табла в микробусите на полицаите от бъдещето. На пулта има седем лостчета и всичките се поставени в позиция „ВКЛ.“ Зелените лампички светят в мрачината. Когато Сет достигна края на прохода, по стените висяха само снимките на двете му семейства, портретът на господин Симс и поличката с телефона и нямаше никакъв команден пулт. Но тук си е у дома, Тук тече неговото време — може да си измисля каквото си поиска и когато си поиска.

Посяга към лостчетата с леко трепереща ръка. Във филмите и по телевизията героите сякаш никога не се страхуват, когато татко Картрайт трябва да предприеме мерки за спасяването на „Пондероса“, винаги знае какво да направи. Лукас Маккейн, Роуди Йейтс и шериф Стрийтър никога не се съмняват в себе си. Но Сет се съмнява. Много при това. Играта свърши и той умира от страх да не допусне непоправима грешка. Засега знае какво става горе (напоследък така нарича света на Так), но като изключи тези лостове…

Вече няма за кога да премисля. Одри е в банята. Одри се втурва към момченцето, което седи на тоалетната чиния със свалени гащета; момченцето, което — поне за момента — е просто восъчна кукла с дробове, които дишат, и сърце, което бие: жива машина, в която няма ни един дух. Тя коленичи пред него и го грабва в прегръдките си. Обсипва лицето му с целувки, забравила всичко: мястото, обстоятелствата, Маринвил, който стои до вратата.

В този миг Сет усеща как ятото червени светлинки, което представлява Так, прелитат през кухнята като рояк свръхестествени пчели. Сега е моментът, да, сега е.

Посяга към лостовете и един по един започва да ги изключва. Угасват и зелените лампички — в долния край на пулта грейват червени светлинни сигнали. Всеки преместен лост стеснява представата му за онова, което се случва горе. Не изключва напълно сетивата на восъчната кукла, която леля му целува и не е много сигурен, че ако поиска, ще успее, но със сигурност може да ги блокира… и точно това прави.

Най-сетне остава единствено съзнанието му. Това трябва да е достатъчно. Притиска с длан лостовете, за да не се вдигнат нагоре, и насочва мисълта си към леля Одри, надявайки се, че все още може да я намери, макар да е толкова тъмно.

В мига когато Одри грабва момченцето от тоалетната чиния, нещо прелита през Джони Маринвил: нещо едновременно горещо като нажежено желязо и ледено като жабешко бутче. Мислите му се обагрят в огненочервена светлина, която извиква асоциации с неонови реклами на бардаци и кънтри-музика. Когато угасва, способността му да вижда всичко и да усеща непрекъсваемата последователност на събитията се е възстановила. Преминаването на това нещо му се е отразило като електрошок. Върху мислите му сякаш бе останала червеникава луга.

Одри се изправя със Сет на ръце (гащетата се изхлузват от глезена му и той остава гол-голеничък) и Джони вижда как напористата танцуваща светлина се върти около главата на детето като ореол около главата на малкия Исус. После се полепва по него като рояк термити и покрива страните, ушите, влажната му коса. Най-много искри се натрупват върху оцъклените безизразни очи и хвърлят алени отблясъци по зъбите му.