Стивън Кинг - Отмъстителите

Може би три секунди след като жената с оръжието извика, Так осъзнава, че е надигран. Следват няколко секунди, в които се пита как е възможно, след всичките хилядолетия, в които е мислил и планирал, заключен в тъмното. И тъкмо когато започва да проумява, че Сет не се намира в тялото, в което той се опитва да влезе, жената на вратата открива огън.

Ками вече изобщо не е сигурна че действа по своя воля, но това няма значение; ако волята й беше свободна, пак би постъпила точно така. Онази Уайлър стиска адското изчадие в прегръдките си като грамадно бебе, а вместо с плацента и кръв, краката му са оплескани с изпражнения. Държи го като щит. На Ками й идва да се изсмее.

— Пусни го! — крясва тя, но вместо да се подчини, сякаш напук Одри го вдига още по-високо и го притиска към гърдите си. Ками продължава злобно да се усмихва, зла усмивка, а очите й сякаш всеки миг ще изхвръкнат от орбитите си (по-късно Джони осъзнава, че несъмнено е била оптическа измама), в същия миг тя насочва пушката към детето.

— Не, Ками, недей! — крещи писателят, но тя стреля. Първият изстрел отнема живота на осемгодишния Сет Гарин, който продължава конвулсивно да потръпва от диарията; куршумът отнася част от черепа му, опръсквайки странно спокойното лице на леля му с кръв, коса и костици, сетне се забива в лявата гърда на Одри. Вече е загубил инерция и не може да причини никаква сериозна вреда. Но вторият изстрел довършва започнатото — улучва Одри в гърлото точно в мига, когато тя полита назад и се блъсва в кухненската маса. Купчините чинии започват да падат на пода.

Одри се извръща към Джони, без да изпуска окървавеното дете от прегръдките си, в този миг писателят прави зашеметяващо откритие: тя изглежда щастлива. В мига, когато тя се свлича на земята, Ками изпищява — може би ликува, а може би е ужасена от извършеното.

Дори в смъртта си Одри съумява да задържи Сет в прегръдките си. В мига, когато пада, гадното червено нещо се издига от останките на детето като було. Извива се над мръсния линолеум, все едно яркоалени електрони кръжат около себе си.

Джони и Ками се взират един в друг през тази червена пелена кой знае колко време — сякаш са се вкаменили — докато най-сетне някой извиква:

— Мамка му! Мамка му, защо си ги убила, тъпа кучка такава?

Джони забелязва как Синтия и Стив се приближават и застават зад Ками. Синтия я сграбчва за ръката и я разтърсва.

— Кучка! Задръстена престъпна патка, какво си мислиш, че така ще си върнеш детето ли?

Ками като че ли не я чува. Тя следи движенията на извиващото се червено нещо с широко отворени очи, без дори да мигне, сякаш е хипнотизирана… а то гледа нея. Джони не знае откъде му е известно това, но е сигурен. И изведнъж то се спуска върху нея като комета… или като червения „Тракър Ароу“ на Снейк Хънтър.

Бе питал Одри дали Так може да се всели в някой друг. Тя отвърна, че не може, сигурна е в това, но ако е грешала? Ако Так я е заблудил? Ако е…

— Внимавай! — крясва той на Синтия. — Дръпни се от нея!

Девойката недоумяващо се пули насреща му иззад рамото на Ками. Ала Стив реагира на паниката, която безпогрешно долавя в гласа на Джони, и дръпва Синтия назад.

Вихърът от червени искрици се разделя на две. Джони си спомня онези вилици, с които като момчета печаха дъвчащи бонбони на огньове от съчки по плажовете на Сейвин Рок. Само че зъбците на тази вилица се забождат право в ококорените очи на Ками Рийд, които проблясват като червени семафори, изпъкват още повече и в следващия миг изхвърчат от орбитите си. Жената се ухилва толкова широко, че устните й се нацепват, по брадичката й се стича струйка кръв. Залита, изпуска пушката и протяга ръце. За пръв път Джони вижда нещо тъй слабо и тъй хищно едновременно.

— Так — обявява съществото с гърлен глас, който няма нищо общо с гласа на Ками. — Так печели! — Следва пауза. После с дрезгав металически глас, който Джони е сигурен, че ще чува в кошмарите си цял живот, сляпото същество извиква: — Познавам ви всичките. Ще ви намеря всичките. Ще ви преследвам до край. Так!

В този миг черепът започва да се раздува и онова, което е останало от главата на Ками, набъбва като чудовищна гъба. Джони чува някакъв звук, сякаш някой раздира лист хартия, и осъзнава, че се къса тънката кожа на главата й. Ослепелите очи се издължават и скоро се превръщат в цепки; издуващият се череп издърпва носа нагоре и той заприличва на зурла с трапецовидни ноздри.