Стивън Кинг - Сърца в Атлантида

— Аз лично смятам, че Джонсън праща американски младежи да мрат безпричинно. Не заради някакъв империализъм или колониализъм, както смята Хари Свидровски, въобще не става дума за никакъв -изъм. Мисля, че Джонсън просто се е объркал и нещата вече му се смесват — Дейви Крокет 27 27 Легендарен американски изследовател-пионер, политик (1786–1836), известен с преувеличаването на подвизите си, за да се издигне в политическата кариера; сенатор в Конгреса. — Б.пр. , Даниел Буун 28 28 Пионер-изследовател на щата Кентъки (1734–1820) — Б.пр. и Нюйорските янки. А щом смятам така, значи трябва да го кажа гласно. И трябва да се опитам да го спра. Така са ме учили в училище, в църквата и дори в проклетите Бой Скаутс. Редно е да въставаме срещу неправдата. Ако видиш, че някой прави нещо лошо, да речем някой голям бие някой малък, трябва да се възпротивиш и най-малкото да се опиташ да му попречиш. Но аз се страхувах, че майка ми ще види във вестника как ме арестуват и ще се разплаче.

Нейт вдигна глава и чак сега видяхме, че самият той плачеше. Съвсем мъничко — просто миглите и очите му бяха леко овлажнени. Което за него беше много нещо.

— Направих и друго откритие. Вече знам какво значи онова нещо на якето на Стоук Джоунс.

— Какво? — полюбопитства Скип.

— Комбинация от две букви от британската морска азбука. Гледайте.

Нейт се изправи и долепи босите си пети. Вдигна лявата си ръка право нагоре към тавана, а дясната опъна надолу, към пода, тъй че двете му ръце образуваха права линия.

— Това е N.

После изпъна ръце встрани от тялото под ъгъл четирийсет и пет градуса. Сега разбрах, че наложени една върху друга, двете комбинации образуваха точно символа, който бе изрисуван на гърба на старото яке на Стоук.

— А това е D.

— N — D — повтори Скип. — И какво значи това?

— Съкращение от «ядрено разоръжаване» 29 29 От nuclear disarmament (англ.). — Б.пр. . Символът е измислен през петдесетте години от Бъртранд Ръсел. — Той нарисува знака на гърба на тетрадката си: L. — И го е кръстил «Знака на мира».

— Маниашко — коментира Скип. Нейт се ухили и изтри очи.

— И аз така смятам. Много е свежо.

Поставих игличката в браздата на грамофонната плоча и се заслушахме във Фил Окс. Или взехме да се кефим, както казвахме едно време в Атлантида.

Читалнята в средата на «Чембърлейн» III се бе превърнала в нещо като Юпитер за мен — зловеща планета с огромна притегателна мощ. Но тази вечер устоях на изкушението и вместо това се вмъкнах в телефонната кабина и отново позвъних във «Франклин». Този път намерих Каръл.

— Всичко е наред — каза тя и се позасмя. — Нищо ми няма. Едното ченге дори ме нарече «млада дама». Представяш ли си, Пит!

Исках да попитам: «А тоя Джилман колко загриженост проявява към тебе?», но макар и едва на осемнайсет, вече знаех, че не се прави така.

— Трябваше да ми се обадиш. Може би и аз щях да дойда с теб. Щяхме да вземем моята кола.

Каръл се засмя — смехът й беше очарователен, но доста ме обърка.

— Какво?

— Казвам да бяхме отишли на антивоенна демонстрация със старо комби с лепенката от предизборната кампания на Голдуотър на бронята.

Струва ми се, че това вече си беше смешно.

— Мислех, че си имаш друга работа.

— Това пък какво значи?

Все едно не знаех. През стъклото на телефонната кабина и вътрешния прозорец на читалнята виждах съквартирантите си как играят карти, обвити в цигарен дим. И макар вратите да бяха затворени, пронизителните писъци на Рони се чуваха чак тук. Гоним Кучката, момчета, шершеваме la мръсницата noire, ей-сегичка ще ни падне.

— Ами да учиш или да играеш хартс. Да учиш, надявам се. Едно момиче от нашия етаж излиза с Лени Дориа… тоест излизаше преди, когато той още имаше време да излиза. Тя я нарича «адската игра на карти». Дразня ли те вече с тия назидания?

— Не — отвърнах аз, макар да не можех да определя дали ме дразни ли не. Може би пък имах нужда някой да ми се поскара. — Каръл, добре ли си?

Последва дълга пауза.

— А-ха. Естествено, че съм добре.

— А онези строители, които…

— Само дрънкаха. Сериозно, не се тревожи.

Но не ми се струваше добре… пък и тоя Джордж Джилман ме тревожеше. Той събуждаше у мен тревоги, доста по-различни от онези по повод на Съли, гаджето й.

— Ти участваш ли в този комитет, дето Нейт ми каза за него? Нещо като Комитет за съпротива май беше?

— Не. Поне засега. Джордж ме покани да се включа. Той е едно момче от потока по точни науки. Джордж Джилман. Познаваш ли го?