Стивън Кинг - Сърца в Атлантида

В училище не бях кой знае какъв спортист, като Скип Кърк, да речем — единствените ми извънкласни занимания бяха атлетиката и кръжокът по публични дебати — и през целия си живот не бях казвал никому, че ще му разгоня фамилията. Рони ми се струваше добро начало, и Бог ми е свидетел, не се шегувах. Мисля, че и останалите бяха наясно. Въздухът пулсираше от младежки адреналин — човек направо го подушваше, дори имаше чувството, че усеща вкуса му. Долавях в себе си противоречивото желание — при това доста силно — да подразня Рони още малко. Искаше ми се да му смачкам фасона, при това хубавичко да го смачкам.

На масата се появиха пари. Милото пристъпи по-близо, намръщи се още по-замислено, но не каза нищо… поне за парите. Вместо това попита дали някой от присъстващите е намазал вратата му с крем за бръснене, или знае кой е виновникът. Всички се обърнахме и забелязахме, че Стоук Джоунс бе заел мястото му на вратата. Подпираше се на патериците си и ни наблюдаваше с пламтящия си взор.

След кратко мълчание Скип изтърси:

— Слушай, Дейвид, да не би да си станал насън и сам да си я намазал?

Думите му бяха посрещнати с бурен смях и сега бе ред на Милото да се изчерви. Руменината изби по врата му и пропълзя по страните и челото му чак до корените на късо остриганата му коса — Милото с някаква си лигава прическа като на битълсите, а не, благодаря.

— Кажете на всички, че по-добре да не се повтаря — отсече той, несъзнателно имитирайки Боги. — Няма да ви позволя да подронвате авторитета ми.

— Абе я духай — промърмори Рони. Той държеше колодата и безутешно размесваше картите.

Милото прекоси помещението, сграбчи го за блузата с надпис „Айви Лийг“ 11 11 Осемте най-стари и престижни университета по източното крайбрежие в САЩ. — Б.пр. и го дръпна. Рони се изправи доброволно, за да не му се скъса дрехата. Нямаше кой знае колко много хубави дрехи — никой нямаше.

— Какво каза, Маленфант?

Рони се огледа и срещна в погледите около себе си онова, с което сигурно се бе сблъсквал цял живот — никаква помощ и никакво съчувствие. Както обикновено беше сам. Нямаше представа защо.

— Нищо не съм казал. Гони те някаква параноя, Диърборн.

— Извини се.

Рони се извиваше в ръцете му.

— Нищо не съм ти казал, защо да се извинявам?

— За всеки случай. Искам да чуя искрено разкаяние.

— О, я престанете — намеси се Стоук Джоунс. — Всичките. Да можехте да се видите. Тъпота на n-та степен.

Милото го зяпна изумен. Май всички се сащисахме. Може би дори самият Стоук се изненада от себе си.

— Дейвид, ти просто си бесен, понеже някой ти е намазал вратата с крем за бръснене — обясни Скип.

— Прав си, много съм бесен. И очаквам да ми се извиниш, Маленфант.

— Остави го на Мира. На Рони му е малко кофти, защото изгуби играта за една бройка. Не ти е намазал скапаната врата.

Обърнах се към Маленфант да видя как му понася рядкото явление да му се притекат на помощ и улових в очите му издайническо трепване — за малко да се сепне. В онзи миг бях почти сигурен, че именно Рони е намазал вратата на Милото. Кой друг от моите познати би го направил?

Ако Милото бе уловил гузното примигване, сигурно и той щеше да стигне до същото заключение. Но той се бе съсредоточил върху Скип. Моят приятел посрещна погледа му спокойно и след още няколко секунди, за да излезе (ако не пред нас, поне пред самия Милото) така, все едно сам е стигнал до този извод, етажният отговорник пусна Рони. Маленфант позалитна, после приглади блузата си и започна да рови из джобовете си за дребни монети да ми се издължи.

— Съжалявам. Не знам от какво те е присърбяло, но съжалявам. Съжалявам до смърт, съжалявам до мозъка на костите си, толкова съжалявам, че чак задникът ме боли. Разбра ли?

Милото отстъпи назад. Одеве усетих адреналина във въздуха — сигурно той не по-зле от мен долавяше всеобщото неодобрение, което се излъчваше от всички страни. Дори Ашли Райе, който инак приличаше на пухкаво меченце от рисувано филмче, бе приковал в Милото безизразен, недружелюбен поглед. Поетът Гари Снайдър 12 12 Модерен американски поет (р. 1930). — Б.пр. би нарекъл подобна ситуация бейзбол с лоша карма. Първо, Милото беше отговорник на етажа. Второ, опитваше се да управлява обитателите му сякаш бяха част от любимата му програма за запасни офицери. Освен това беше смотан абсолвент във времена, когато абсолвентите все още смятаха, че да тормозят първокурсниците е едно от неотменните им задължения. Ето ти ги вече три — чао, Милото, изпадаш от класацията.