Стивън Кинг - Сблъсък

— Какво е това! Тютюн ли, Стю?

Стю се усмихна.

— Ами, предполагам, че някои хора биха го нарекли така. Остави го там, където го намери.

Натовариха багажа си на снегомобила, подреждайки консервите, завързвайки новите спални чували и другата екипировка. Междувременно се смрачи и решиха да прекарат още една нощ в Ейвън.

Докато караше към къщата, където се бяха установили, Стю неочаквано се сепна: „Утре е Коледа!“ Струваше му се невъзможно, че времето тече толкова бързо, но датникът на часовника му не лъжеше. Бяха напуснали Гранд Джънкшън преди повече от три седмици.

Когато спряха пред къщата, Стю се обърна към Том:

— Влизай с Коджак и запали огъня, трябва да свърша една работа.

— Каква, Стю?

— Изненада.

— Изненада! За мен?

— Да.

— Кога? — очите на Том заблестяха.

— След няколко дни.

— Том не може да чака дни, Бога ми, не.

— Ще ти се наложи — каза Стю с усмивка. — Ще се върна след час.

— Ами… добре.

Измина повече от час, докато Стю намери това, което търсеше. Том настояваше да научи каква е изненадата, но младият мъж упорито мълчеше и когато си легнаха, Том бе забравил за нея.

Докато лежаха в тъмното, Стю промълви:

— Обзалагам се, че вече ти се иска да бяхме останали в Гранд Джънкшън, а Том?

— Божке, не — сънливо отвърна слабоумният. — Искам да се върна в къщичката си колкото е възможно по-бързо. Надявам се да не паднем отново в снега. Том Кълън едва не се задуши!

— Е, ще трябва да се движим по-бавно и да сме по-упорити — заяви Стю, без да споменава какво би се случило с тях, ако отново паднат и наблизо няма подслон.

— Кога мислиш, че ще стигнем в Боулдър, Стю?

— Има още време, приятелю. Но се приближаваме. А сега най-добре ще е да поспим, нали?

— Предполагам.

Стю изгаси лампата. Сънува, че Франи и детето й с вълча глава са починали при раждането. Отдалеч чу Джордж Ричардсьн да казва: „Супергрипът е. Вече няма да се раждат бебета поради епидемията. Бременността означава смърт заради супергрипа. Свършено е с човечеството. Всичко свърши.“

А отблизо долетя смразяващият смях на зловещия човек.

През дните между Коледа и Нова година пътуваха бързо и безпрепятствено. Снегът се бе втвърдил от студа и снегомобилът се плъзгаше с лекота. Носеха слънчеви очила, за да се предпазят от ослепителната белота.

На Бъдни вечер спряха да пренощуват на трийсет и девет километра от Ейвън, недалеч от Силвърторн. На другия ден щяха да преминат прохода Лъвленд; затрупаният тунел Айзенхауер бе останал на запад от тях. Докато чакаха вечерята им да се стопли, Стю откри нещо невероятно. Докато разсеяно копаеше с брадвата си замръзналия сняг, отдолу се показа синя метална повърхност. Тъкмо’се канеше да съобщи на Том какво е открил, сетне реши да си замълчи. Мисълта, че седят върху катастрофирали коли, пълни един Бог знае с колко трупове, беше ужасяваща.

Когато Том се събуди към седем часа сутринта на двайсет и пети декември, откри, че Стю вече е станал и приготвя закуската, което бе странно; той винаги се будеше преди него. На огъня къкреше тенджера със зеленчукова супа. Коджак я наблюдаваше с неприкрит ентусиазъм.

— Добро утро, Стю — каза Том, дърпайки ципа на якето си и изпълзявайки от спалния чувал.

— Добро утро и честита Коледа.

— Коледа? — Младежът недоумяващо го изгледа — Коледа?

— Да, Коледа. — Стю посочи вляво от него. — Единственото, което успях да направя.

В твърдия сняг бе забита малка елха. Бе украсена със сребристи висулки, които Стю бе открил в склада на супермаркета в Ейвън.

— Елха? — прошепна очарован Том. — И подаръци, нали, Стю?

Под дървото имаше три пакета, всичките опаковани със светлосиня хартия с щамповани сребристи звънчета.

— Разбира се. За теб. Сигурно ти ги е донесъл Дядо Коледа. Младежът го изгледа възмутено.

— Том знае, че няма Дядо Коледа! Божичко, не! От теб са! — Внезапно лицето му помръкна. — А аз не съм ти подготвил нищо! Забравих… не знаех, че е Коледа… колко съм глупав! Глупав! — Вдигна юмрук и се удари по главата. Беше готов да се разплаче.

Стю приклекна до него в снега.

— Том, ти ми даде моя подарък по-рано.

— Не, сър, нищо не съм ти давал. Забравих за Коледа. Том е само един тъпак.

— Нима не си спомняш, че ми направи най-големия подарък — спаси живота ми.

Том вдигна неразбиращ поглед към него.

— Ако не се беше появил, щях да умра при онова свлачище край Грийн Ривър. И ако не беше ти, щях да умра от пневмония или от настинка в онзи хотел в Юта. Не знам как си намерил лекарствата… дали действително Ник ти ги е посочил или е било просто късмет, но факт е, че ме спаси. Не бива да се наричаш тъпак. Ако не беше ти, никога нямаше да доживея до Коледа. Безкрайно съм ти задължен.