Стивън Кинг - Сблъсък

Температурата отново се понижи и заплахата намаля до известна степен. Разрази се буря, която ги принуди да спрат за два дни, след което прокопаха снега около снегомобила и продължиха нататък… а нощем дочуваха вълчи вой. Понякога отдалеч, понякога толкова отблизо, че животните изглеждаха на една крачка от тях. Коджак тихо ръмжеше, напрегнат като стоманена пружина. Температурата се задържа ниска и опасността от лавини намаля, въпреки че една едва не ги помете на осемнайсети

На двайсет и втори декември напуснаха Ейвън и Стю подкара снегомобила по банкета на магистралата. Движеха се бавно, с шестнайсетима километра в час, вдигайки облаци сняг зад себе си. Том току-що бе посочил селцето в долината подобно на изображение на пощенска картичка от осемдесетте години, с църквата с камбанария и къщите, потънали в преспи почти до покривите. В следващия миг снегомобилът се наклони напред.

— Какво по дяволите… — започна Стю и не успя да каже нищо повече.

Снегомобилът продължи да се плъзга но инерция. Младият мъж се опита да намали скоростта, но бе твърде късно. Изпита особено чувство на безтегловност: усещане, което имаш, когато скочиш от трамплин и земното притегляне е равно на силата, с която си отскочил. Бяха изхвърлени от снегомобила с главата напред. Стю загуби Том и Коджак от погледа си Когато отвори уста да извика, гърлото му се напълни със сняг Премятайки се, продължи да пада, докато накрая се озова в дълбока преспа.

С усилие се измъкна на повърхността, дишайки тежко Гърлото му бе пълно със сняг.

— Том! — извика той и заизгребва снега с ръце. Оттук виждаше банкета съвсем ясно, както и мястото, откъдето бяха паднали, образувайки след себе си малка лавина. Задната част на снегомобила стърчеше от снега на около петнайсет метра надолу по стръмния наклон. Приличаше на оранжева шамандура. Странно как въображението му постоянно се връщаше към водата… дали Том не се давеше?

— Том! Томи!

Коджак изскочи от снежна преспа; изглеждаше така, сякаш някой го бе поръсил с пудра захар, и си запробива път кьм Стю.

— Коджак! — извика Стю. — Намери Том! Търси Том! Кучето излая и с усилие се обърна. Насочи се към купчина сняг и заобикаля наоколо. Борейки се със снега, падайки, нагьлтвайки се със сняг, Стю го последва и заопипва под снега. Натъкна се на нещо, което приличаше на якето на Том и го дръпна с всичка сила. Младежът изскочи като тапа и двамата паднаха по гръб в снега.

— Гърлото ми! Цялото гори! О Боже, мили Боже…. — пъшкаше Том.

— От снега е, приятел. Ще премине.

— Задушавам се…

— Всичко е наред. Ще се оправим.

Лежаха на снега и се опитваха да си поемат дъх. Стю сложи ръка на рамото на Том, опитвайки се да го успокои. Далеч от тях се чу бученето на друга лавина, което постепенно затихна.

Отне им почти целия ден да извървят петстотинте метра от мястото, където бяха паднали, до градчето Ейвън. Изобщо не се опитаха да спасят снегомобила или нещо от запасите си. Беше се забил твърде далеч по стръмния склон и щеше да остане там до пролетта, или завинаги, както вървяха нещата.

Добраха се до града половин час преди здрачаване. Бяха прекалено уморени и премръзнали и единственото им желание бе да намерят подслон и да запалят огън. Тази нощ не сънуваха нищо — изтощението си казваше думата.

На сутринта се заеха да се екипират отново, което бе трудна работа в малък град като Ейвън. Стю отново се замисли дали да презимуват тук — може би това бе най-правилното решение, Том нямаше да се противопостави, а пък вчера бяха получили добър урок какво става с хората, които насилват късмета си. Но накрая отхвърли идеята. Бебето на Франи трябваше да се роди в началото на януари. Искаше да бъде там, когато това стане. Искаше да види с очите си, че всичко е наред.

Накрая на късата главна улица на Ейвън откриха автосалон. В гаража зад него намериха два снегомобила „Дийр“. Не бяха толкова мощни като машината, която бе карал Стю, но накрая той се спря на единия. Не откриха други храни, поради което взеха консерви. Следобедът прекараха в тършуване из къщите за екипировка за къмпинг, което им беше крайно неприятно. Жертвите на епидемията бяха навсякъде, преобразени в гротескни, разложени експонати от каменната епоха Към края на деня откриха повечето неща, от които се нуждаеха, в голяма просторна къща, близо до главната улица Явно преди супергрипа в нея бяха живели младежи, от тези които идваха в Колорадо за да направят всички неща, за които обикновено пееше Джон Денвър. Том действително откри голяма зелена найлонова торба за боклук под стълбата, пълна с дрога.