Стивън Кинг - Сблъсък

— А сега седни тук — настоя той.

— Но…

— Говоря съвсем сериозно, Франи.

— Стюарт, изсипах в прането половин кутия „Тайд“, сигурно дрехите ще се втвърдят или нещо такова.

— Не се притеснявай.

Младата жена седна на шезлонг под сянката на навеса. Стю събу обувките и чорапите си, нави крачолите на панталоните си. Стъпи в коритото и тържествено заподскача върху дрехите. Франи безпомощно се закиска.

Стю вдигна поглед и каза:

— Искаш ли да прекараш нощта на дивана в гостната?

— Не, Стюарт — отвърна тя с разкаян вид и отново избухна в смях… докато по страните и започнаха да се стичат сълзи и я заболяха мускулите на корема. Овладявайки се, го запита:

— За какво искаше да поговорим?

— О, да. — Той се разхождаше напред-назад по прането, потънало в пяна. На повърхността изплуваха два чифта джинси и той отново ги натисна във водата. Франи си помисли: „Прилича ми на… о, не, ще се разсмея отново и ще пометна.“

— Тази вечер е първото заседание — заяви Стюарт.

— Имам две кутии бира, соленки, сирене и люти чушлета, които…

— Не става дума за това, Франи. Днес дойде Дик Елис и заяви, че иска да напусне комитета.

— Така ли? — изненада се тя. Дик не изглеждаше като човек, който би избягал от отговорност.

— Каза, че с радост би изпълнил всичко, което му наредим, веднага щом се появи истински лекар, но сега това не е по силите му. Днес го посетили двайсет и пет пациенти, включително една жена с гангрена на крака. Очевидно получила от драскотина, докато се е провирала под ръждив бодлива тел.

— Лоша работа.

— Дик я е спасил… с помощта на медицинската сестра, която пристигна с Ъндърууд. Високо, красиво момиче. Казва се Лори Констабъл. Дик твърди, че без нейната помощ пациентката щяла да умре. Във всеки случай са ампутирали крака й до коляното. Операцията продължила три часа и двамата били изтощени. После довели момченце с гърчове и Дик се побъркал, докато установи дали детето страда от епилепсия, диабет или нещо друго. Дошли няколко пациенти с хранително отравяне. Каза, че хората се хранят с консерви с изтекъл срок и твърди, че ако не разлепим плакати с инструкции как да поддържат хранителните си запаси, мнозина ще умрат. Та за какво говорех? А, още две счупени ръце, един случай на грип…

— Мили Боже! Грип ли каза?

— Спокойно. Това е обикновен грип. Лекува се с аспирин. Никакви черни петна по шията. Но Дик не е сигурен какви антибиотици да предписва. Чете по цели нощи медицински учебници, за да научи повече. Също се страхува, че грипа може да се разпространи и да настъпи паника.

— Кой е заболял?

— Жена на име Рона Хюит. Дошла е пеша дотук от Ларам, Уайоминг. Дик каза, че е само кожа и кости.

Фран кимна.

— За наше щастие тази Лори Констабъл, изглежда, хвърлила око на Дик, въпреки че е два пъти по-възрастен от нея. Смятам, че в това няма нищо лошо.

— Колко великодушно от твоя страна да им дадеш благословията си, Стюарт.

Той се усмихна.

— Във всеки случай Дик е вече на четирийсет и осем и има болно сърце. Точно сега не може да се справи с всичко сам. На практика излиза, че е нещо като студент по медицина. Стю мрачно изгледа Франи. — Много добре разбирам защо Лори си пада по него. Навярно й се струва истински герой. Бил е обикновен селски ветеринар и ужасно се бои да не убие някого. Знае, че всеки ден идват все повече хора и някои от тях са със сериозни заболявания.

— Значи трябва да потърсим някой друг за комитета.

— Да. Ралф Брентнър защитава позициите на онзи Лари Ъндърууд и от това, което каза, разбрах, че е свестен човек.

— Да. Според мен ще се справи. Днес срещнах гаджето му. Луси Суон, май така й беше името. Беше много мила и явно си е загубила ума по него.

— Предполагам, че всяка нормална жена би се чувствала така. Но, Франи, честно казано, не ми харесва, че е „изпял“ биографията си пред човек, с когото току-що се е запознал.

— Мисля, че стана така защото бях с Харолд от самото начало. Не смятам, че е разбрал добре защо съм с теб, а не с него.

— Какво ли е мнението му за Харолд?

— Попитай го и ще разбереш.

— Така и ще направя.

— Възнамеряваш ли да го поканиш в комитета?

— Вероятно. — Той се изправи. — Иска ми се да включа в комитета и онзи възрастен мъж, когото наричат Съдията, но той е на седемдесет, а това вече е твърде преклонна възраст.

— Ти разговаря ли с него за Лари?

— Не, но Ник е говорил. Ник Андрос е свестен човек, Фран. Накара двама ни с Глен да осъзнаем грешките си. Глен не беше много доволен, но все пак трябваше да признае, че някои от идеите на Ник са добри. Та Съдията му обяснил, че Лари не е точно човекът, от когото се нуждаем. Казал, че Лари просто се опитва да разбере бива ли го за нещо и че скоро ще се осъзнае.