Стивън Кинг - Сблъсък

Когато зората обагри небето след няколко часа, Сибола му се струваше така далече, както когато го видя за първи път от височината. Колко глупаво постъпи, дето изпи водата, забравяйки, че всичко в пустинята изглежда уголемено като гледано през лупа. Не смееше да върви след изгрев слънце, защото се страхуваше, че ще се обезводни съвсем. Трябваше да легне на сянка, преди слънцето да е напекло.

Час по-късно попадна на един мерцедес насред пътя, отдясно затрупан с пясък чак до прозорците. Отвори една от вратите от лявата страна и извлече отвътре двама сбръчкани, маймуноподобни трупа — стара дама с куп бижута и възрастен мъж с бяла коса, пригладена като театрална перука. Като си мърмореше, Траш измъкна ключовете от таблото, заобиколи и отвори багажника. Куфарите им не бяха заключени. Окачи разни дрехи по стъклата на колата и ги затисна с камъни. Сега разполагаше с хладно и мрачно леговище.

Пропълзя в него и заспа. На запад, на много километри разстояние, Лас Вегас блестеше под жаркото лятно слънце.

Не умееше да кара кола. В затвора не те учат на такова нещо, но можеше да кара велосипед. На 4 юли, когато Лари Ъндърууд намери Рита Блакмор мъртва от свръхдоза наркотици, Траш взе един велосипед и продължи пътуването си с него. Отначало напредваше бавно, защото почти не можеше да си служи с лявата ръка. Падна на два пъти първия ден, като единия път се стовари точно върху раната от изгорялото и щеше да припадне от болка. Раната му вонеше отвратително и гной течеше от нея изпод пласта вазелин. От време на време се замисляше какво ще стори, ако развие гангрена, но гледаше бързо да прогонва такива мисли. Започна да се маже със смес от вазелин и някакъв противовъзпалителен мехлем, който не беше сигурен дали изобщо ще му помогне, но смяташе, че поне няма да му навреди. Сместа беше полутечна и млечнобяла и му напомняше на сперма.

Малко по малко привикна да кара колелото предимно с една ръка, и то с доста добра скорост. Движеше се през равнинни местности и през повечето време караше шеметно бързо. Продължаваше упорито напред, въпреки че го болеше ръката и се чувстваше замаян от морфина. Пиеше вода с литри и ядеше с огромен апетит. Размишляваше върху Думите на лошия човек: „Ще ти дам висок пост в моята армия. Ти си човекът, който ми трябва.“ Какви прекрасни думи само! Бил ли е нужен някому досега? Тези две изречения се повтаряха безспир в съзнанието му, докато въртеше педалите под жаркото слънце на Средния запад.

Затананика си мелодията на песента „В нощния клуб“. Думите, които припяваше към нея, измисли по-късно. Още не беше откачил съвсем, но с бързи темпове напредваше към пълната лудост.

На 8 юли, когато Ник Андрос и Том Кълън видяха стадо бизони в Команч Каунти, Канзас, Боклукчията премина Мисисипи, там където четирите града — Дейвънпорт, Рок Айлънд, Бетъндорф и Молин — образуваха квадрат. Вече беше в Айова.

На 14 — деня, в който Лари Ъндърууд се събуди до голямата бяла къща в източната част на Ню Хампшир, Траш премина Мисури на север от Каунсъл Блъфс и влезе в Небраска. Вече можеше да си служи донякъде с лявата ръка, мускулите на краката му бяха заякнали и той караше без почивка, воден от необходимостта да бърза, да бърза, да бърза.

Намираше се на западния бряг на Мисури, когато за пръв път му дойде наум, че Бог може да застане на пътя му и да попречи да се изпълнят мечтите му. Нещо не беше както трябва в Небраска; във въздуха витаеше нещо, което сериозно го смущаваше. И плашеше. Щатът приличаше досущ на Айова… но все пак бе различен. Онзи човек му се явяваше неизменно всяка нощ, ала когато навлезе в Небраска, той го изостави.

Вместо него започна да сънува някаква старица. Сънуваше, че лежи по корем в някакво царевично поле, почти парализиран от страх и омраза. Беше ясно утро. Чуваше граченето на гарваните. Пред очите му се издигаше завеса от широки царевични листа с мечовидна форма. Въпреки че изпитваше неописуем страх, не успя да преодолее любопитството си и отмести листата, за да види какво има отвъд. Видя някаква стара къща, изградена върху блокове, железни подпори или нещо от този род. От клона на едно ябълково дърво висеше гума, явно пригодена за люлка. На верандата на къщата седеше старица, свиреше на китара и пееше стара негърска песен. Във всеки негов сън песните бяха различни, ала Траш ги знаеше всичките, защото навремето познаваше жена, майката на едно момче на име Доналд Мъруин Елбърт, която пееше такива песни, докато вършеше домакинската работа из къщи.