Стивън Кинг - Сблъсък

На плоския му корем бяха препасани два патрондаша, а от двете страни над бедрата, затъкнати в кобурите, висяха два огромни 45-калиброви пистолета.

— Хей, копеле, кажи нещо — провлачи Хлапето.

— Харесвам колата ти — беше единственото, което можа да измисли Траш.

Оказа се, че точно това е трябвало да каже. Че единствено това се е очаквало от него. След пет минути Траш седеше на седалката до шофьора в двуместното купе и Хлапето натискаше газта до обичайните за него 180 километра в час.

Велосипедът, с който Боклукчията бе пътувал дотук чак от Източен Илиноис, постепенно се превърна в точица на хоризонта.

Траш срамежливо подсказа на Хлапето, че при такава скорост няма да види навреме, ако на шосето им се изпречат коли (всъщност вече на няколко пъти бяха попадали на задръствания по магистралата, а Хлапето просто ги заобикаляше, сякаш се спускаха със ски на гигантски слалом; гумите бяха изразили острия си протест със свистене, но не им бе обърнато внимание).

— Хей, копеле, имам бързи рефлекси. Преценявам нещата. Мога да сцепя секундата на три пети, чаткаш ли?

— Да, сър — отвърна едва чуто Траш. Чувстваше се като човек, който току-що е разровил змийско гнездо с пръчка

— Харесваш ми, момче — заяви Хлапето със своя странен провлечен акцент. Кукленските му очи гледаха втренчено над флуоресциращото оранжево кормило към нагорещения блестящ асфалт. Огромни зарове от стереопор с изрисувани на тях черепи с пресечени кости висяха от огледалото за обратно виждане.

— Земи си бира, отзад има.

Бирата беше топла, марка „Коър“. Траш мразеше бира. Изпи една кутия на екс и излъга, че е чудесна.

— Хей, човече, има само една бира и тя се казва „Коър“. Бих пикал „Коър“, ако можех. Чаткаш ли колко е гот?

Траш отвърна, че наистина му е гот

— Викат ми Хлапето. От Шривпорт, Луууииизиана. Знаеш ли го къде е? Тоя звяр тука е спечелил всички големи състезания с коли на юга. Чаткаш ли?

Боклукчията каза, че разбира прекрасно, и получи за награда още една топла бира. Това, изглежда, беше най-сполучливият ход в настоящата ситуация.

— Как ти викат, сладур?

— Траш.

— Какво? — За един страшен миг мъртвите кукленски очи се спряха върху лицето на Траш. — Майтапиш ли ме или к’во? Никой не се шегува с Хлапето. И най-добре да вземеш тая работа на сериозно.

— Така и правя. — отвърна Боклукчията, — ама наистина така ми викат. Защото преди палех боклуците на хората в кофите и пощенските им кутии и други подобни. Изгорих чека за пенсията на старата Семпъл. Изпратиха ме в затвора. Изгорих и методистката църква в Паунсвил, Индиана.

— Така ли? — попита доволно Хлапето. — Мамка му, копеле, май си луд като плъх в усран кенеф. Това за мене е о’кей. Харесват ми откачалките. Аз самият съм си луд. Направо си ми хлопа дъската. Траш значи. Харесва ми. Ставаме екип. Шибаното Хлапе и шибания Боклук. Дай лапа, Боклук.

Хлапето му подаде ръка и Траш я разтърси колкото се може по-бързо, за да я върне пак върху кормилото. Взеха с бясна скорост един завой, а веднага след него насред пътя им се изпречи кола. Траш покри лице с ръце, готов за мигновения преход в отвъдното. Хлапето дори не мигна. Фордът прелетя покрай колата и закачи кабината на един камион, от което боята му се поолющи.

— На косъм — отдъхна си Траш, когато реши, че гласът му няма да потрепери и да го издаде.

— Хей, копеле — заяви безчувствено Хлапето и намигна сериозно с едното си кукленско око. — На мен ли ще ми ги разправяш? Аз съм тоя, дето има да ти разправя. Как ти е бирата, а? Доста си е адско, нали? Пада ти право на сърце, след като си карал онова детското велосипедче, нали?

— Така е — отвърна Траш и отпи голяма глътка от топлата бира. Беше луд, но не чак дотолкова, че да противоречи на Хлапето, докато онзи държеше кормилото. Не беше откачил чак дотолкова.

— Няма смисъл да си играеме на шикалки — каза спътникът му, протегна ръка назад и си взе кутия от топлия блудкаш. — Май сме тръгнали към едно и също място.

— И за смятам така — каза предпазливо Траш.

— Ще си караме. На запад. Ще се приземим точно там, където трябва. Чаткаш ли?

— Да.

— И ти ли сънуваш оня призрак в черния авиационен костюм?

— Имаш предвид свещеника?

— Винаги имам предвид това, което казвам, и казвам това, което имам предвид — отсече Хлапето. — Не ми разправяй, смотаняк такъв, а слушай мен. Значи оня е в черен авиационен костюм и е с големи очила. Като в оня филм с Джон Уейн. Такива големи очила, че не можеш да му видиш шибаното лице. Страховит дявол е, нали?