Стивън Кинг - Сблъсък

— Да — съгласи се Боклукчията и отпи от топлата бира. Главата му бе започнала да бръмчи.

Хлапето се наведе към оранжевото кормило, сякаш бе пилот на самолет. Спортната кола започна да се движи зигзагообразно от единия до другия край на пътя, докато Хлапето си представяше, че пикира, прави лупинг и стреля от самолет.

— Яууу…. ееееееййй…. буда-буда-буда… на ти, гнусен шваба… Капитане! Бандити вляво от нас!… Пусни им картечницата да ги охладиме, кретен такъв… така…така…така-така-така! Улучихме ги, сър! Свири отбой… Ухаааа! Отдръпнете се, приятелчета! Ухааа!

Не промени нито за миг изражението си, докато разиграваше, тази сценка, нито един напомаден косъм не помръдна, когато Хлапето смени скоростта и рязко върна колата в платното. Сърцето на Траш биеше силно в гърдите му. Тялото му бе покрито с тънък слой солена пот. Отпи от бирата. Пикаеше му се.

— Но той не ме плаши — обясни Хлапето, сякаш изобщо не бяха сменяли темата за разговор. — Мамка му, никак не ме плаши. Той е костелив орех, но Хлапето си е имало вземане-даване и с други като него. Накарвам ги да млъкнат за малко, после завинаги, както казва Босът. Чаткаш ли?

— Напълно.

— Падаш ли си по Боса?

— Да. — Траш нямаше и представа кой е тоя Бос или по-точно кой е бил той.

— По-добре е да си падаш по него. Ей, знаеш ли какво ще направя?

— Ще караш на запад? — осмели се Траш, струваше му, че с това предположение не можеше да сбърка.

Хлапето явно се подразни.

— След като стигна там. Искам да кажа после. Знаеш ли какво ще направя след това?

— Не. Какво?

— За известно време ще си кротувам. Ще се огледам да видя к’во е положението. Чаткаш ли?

— Да.

— Абсолютно точно. Ти си трай и ме слушай. Само ще видя какво е положението. Ще го видя оня баровец. И след това…

Замлъкна и се замисли, хванал оранжевото кормило.

— След това какво? — попита колебливо Траш.

— После ще го накарам да замлъкне завинаги. Ще го пусна да пасе в отвъдното. Чаткаш ли?

— Да, разбира се.

— Ще взема властта — обяви самоуверено Хлапето. — Дръж се за мене, Боклук или както там искаш да те наричат. Няма да нагъваме свинско и фасул, а ще се храним само с крехко пилешко.

Колата с нарисуваните пламъци профуча по магистралата. Траш седеше до Хлапето с кутия бира на скута и със свито сърце.

В утрото на 5 август Боклукчията влезе в Сибола, иначе известен като Вегас. Докато изминаваше последните километри, изгуби левия си кец. Сега, като крачеше, се редуваха два звука: шляп-туп, шляп-туп, сякаш се движеше колело със спукана гума.

Беше почти накрая на силите си, но все пак успя да се удиви на гледката — улици, задръстени с изоставени коли, с доста трупове в тях, накълвани здравата от лешоядите. Ето, че успя. Вече беше в Сибола. Бяха го поставили на изпитание и той се бе справил с всички препятствия.

Видя стотици барове и нощни клубове. Навсякъде блестяха реклами и надписи: „ЕДНОРЪКИ БАНДИТИ“, „ПАРАКЛИС ЗА СВАТБИ «БЛУБЕЛ»“, „СВАТБА ЗА 60 СЕКУНДИ, ПОСЛЕ ЦЯЛ ЖИВОТ БРАК“. Един сребрист ролс-ройс беше наполовина влязъл във витрината на книжарница. Видя чисто гола жена да виси от един стълб. Видя две страници от ежедневника „Сън“, носени от вятъра по улицата. Страниците се въртяха в кръг и от време на време се виждаше заглавието: „ЕПИДЕМИЯТА СЕ РАЗРАСТВА. ВАШИНГТОН МЪЛЧИ.“ Видя огромна реклама, на която пишеше „НИЙЛ ДАЙМЪНД! ХОТЕЛ «АМЕРИКАНА» От 15 ДО 30 АВГУСТ!“ Някой бе изписал „ЛАС ВЕГАС УМРИ ЗАРАДИ ГРЕХОВЕТЕ СИ!“ на витрината на бижутерски магазин, в който се продаваха предимно годежни и венчални пръстени. Насред улицата Траш видя роял, наподобяващ огромен дървен кон. Очите му се разшириха при вида на тези чудеса.

Докато крачеше из града, съзря и други неонови реклами, които за пръв път от години насам не светеха, и то посред лято. „Фламинго“. „Монетен двор“. „Дюните“. „Сахара“. „Златната пантофка“. „Империал“. Но къде се бяха дянали хората? Къде беше водата?

Без дори да съзнава какво точно прави, той остави краката му да го водят и сви по някаква улица. Главата му беше клюмнала, брадичката — увиснала почти до гърдите. Задрямваше, както си вървеше. Спъна се в бордюра, падна и си разби носа. Когато вдигна поглед, не можа да повярва на очите си. От носа му течеше обилна кръв и мокреше разкъсаната му синя риза. Имаше чувството, че още спи и това е само част от съня му.

Висока бяла сграда се издигаше високо в небето над пустинята като истински монолитен паметник на изкуството, който не отстъпваше по нищо на сфинкса и пирамидите. В прозорците й откъм източната страна пламтеше пожарът на утрото като някакво знамение. Пред тази бяла като кост постройка насред пустинята от двете страни на стълбището бяха поставени две големи златни пирамиди. Над централния вход имаше огромен бронзов медальон с барелеф на лъвска глава.