Стивън Кинг - Сблъсък

— Къде са другите, Пери? Знаеш ли къде са отишли?

Харолд й отговори. Бе се приближил до нея. Франи чувстваше, че иска да я докосне, да пипне косата й или да сложи ръка на рамото й. Дори мисълта за това й беше неприятна. Вече през цялото време я караше да се чувства неудобно.

— Отидоха в Кънкъл. Да потърсят лекарски кабинет.

— Мислят, че там ще могат да открият медицински книга — поясни Пери. — И някои инструменти. — Тя преглътна шумно и пак впери очи в Марк, като от време на време потапяше кърпата в канче, пълно с вода, и я изстискваше.

— Много съжаляваме — рече Харолд неловко. — Предполагам, че това едва ли ще ти донесе утеха, но наистина е така.

Пери го погледна и насила се усмихна.

— Знам. Благодаря ви. Никой не е виновен за това, че се случва, освен Бог, разбира се. Ако има Бог, то тогава вината е изцяло Негова. И когато се срещна с него лице в лице, възнамерявам да го сритам в топките.

Тя имаше конско лице и набито тяло на селянка. Фран, която обикновено забелязваше първо хубавото в човека (дори и в Харолд, например, бе забелязала какви красиви ръце има за момче), установи, че Пери има фантастична кестенява коса и тъмносини, интелигентни очи. Каза им, че е преподавала антропология в университета на Ню Йорк и че е взимала активно участие в борбата за различни каузи, като правата на жените и равнопоставеност на болните от СПИН. Не се беше омъжвала. Веднъж бе споделила с Франи, че Марк бил така добър с нея, че за повече не би могла и да мечтае. Преди това мъжете я пренебрегвали, взимали я за цивилно ченге или за наркоманка. Допускаше, че при нормални обстоятелства вероятно и Марк щеше да е сред тези, които я бяха пренебрегвали, ала обстоятелствата не бяха нормални. Срещнали се в Олбани на 30 юни, където Перион прекарвала лятната ваканция с родителите си и след кратък разговор решили да напуснат града, преди микробите, които се развивали в разлагащите се трупове, да им причинят това, което грипът не успял да направи.

И така, тръгнали на път. На следващата нощ се любили за първи път, по-скоро водени от отчаяние и чувство на самота, отколкото защото изпитвали истинско привличане. Разговорът им бе чисто женски, но Франи не беше споменала нищо за него дори в дневника си. Марк бил изключително добър с нея. Пери й бе разказала историята си с тихия и леко учуден тон на всички невзрачни жени, които са намерили истински свестен мъж в този жесток свят. Влюбила се в него и всеки ден го обиквала все повече и повече. А сега го заплашваше смърт.

— Странно. Всички ние, освен Стю и Харолд, сме завършили колеж. Сигурна съм, че и ти щеше да следваш, Харолд, ако животът бе продължил нормалния си ход.

— Да, навярно — отвърна Харолд. Пери се обърна към Марк и пак избърса с кърпа челото му, много нежно, с любов. Този жест напомни на Франи за илюстрация в домашната им Библия, където три жени подготвяха тялото на Исус за погребението, като го мажеха с благовонни масла.

— Франи, ти си следвала английска филология, Глен е бил преподавател по социология, а Марк тъкмо подготвял доктората си по американска история. Харолд, според мен и ти щеше да бъдеш студент по английска филология, щом имаш желанието да станеш писател. Бихме могли да проведем няколко напълно безсмислени псевдонаучни беседи. Както впрочем и правихме.

— Да — съгласи се Харолд. Гласът му, който обикновено бумтеше, сега едвам се чуваше.

— Общото хуманитарно образование ти помагало да мислиш, това май го четох някъде. Фактите, които научаваш в процеса на следването, били на второ място. Най-важното било да те научат да разсъждаваш конструктивно и да стигаш сам до правилни изводи.

— Хубаво е — каза Харолд. — Харесва ми.

В този момент той наистина сложи ръка на рамото на Франи. Тя не се отдръпна, но й беше неприятно.

— Не, изобщо не е хубаво — противопостави се яростно Пери и реакцията й дотолкова изненада Харолд, че той свали ръката си от рамото на Франи. На нея веднага й стана по-леко.

— Нима? — попита плахо той.

— Той умира! — каза Пери, не високо, но с глас изпълнен с гняв и безпомощност. — Той умира, защото всички ние сме си прекарали времето в празни приказки по общежития и евтини апартаменти в колежански градчета. О, аз мога да ти разкажа за индианците от Нова Гвинея, а Харолд може да ни обясни какви литературни похвати са използвали модерните английски поети, но с какво ще помогне това на моя Марк?

— Ако някой от нас имаше медицинско образование… — поде предпазливо Франи.