Стивън Кинг - Сблъсък

В този момент явно си спомни, че Мери Бет Гуч е мъртва и че е загубила вече всякаква възможност да стане козметичка или специалист по вътрешен дизайн. Това сякаш успя да я разстрои истински. Ала тя не избухна в ридания, само от очите й капнаха няколко сълзи.

Когато потокът от думи взе да попресъхва, поне временно, тя отново му каза, че й се иска „да го направим“, както се изрази срамежливо. Ник поклати глава и тя се нацупи.

— Може би все пак няма да дойда с вас.

Ник вдигна рамене.

— Тъп глухар такъв — изсъска тя с изненадваща злоба. Очите й яростно заблестяха. После се усмихна и каза: — Не исках да те засегна. Просто се пошегувах.

Ник я погледна безизразно. Бяха го обиждали и по-жестоко, но в нея имаше нещо, което никак не му харесваше. Бе нервна и някак си неуравновесена. Ако я ядоса, тя няма да вика или да го удари през лицето. О, не, ще го дере с нокти. Изведнъж Ник разбра, че го е излъгала за възрастта си. Не бе на седемнадесет, четиринадесет или двадесет и една. Можеше да е на каквато възраст на тебе ти се поискаше да бъде… стига ти да я желаеш повече, отколкото тя тебе, стига ти да имаш нужда от нея повече отколкото тя от тебе. Искаше да мине за сексуално активна личност, но Ник си помисли, че желанието й за секс бе външна проява на нещо скрито дълбоко в личността й… беше симптом за нещо. А думата „симптом“ се използваше във връзка с болест, нали? Да не би да си мислеше, че тя е болна? Да, в известен смисъл точно така мислеше. Притесни се от това какъв ефект щеше да има Джули върху Том.

— Ей, приятелят ти се събужда!

Ник погледна навън. Да, Том беше седнал на пейката, чешеше се по главата и се оглеждаше. Ник се сети за лекарството.

— Хей, здрасти — извика възбудено девойката и се затича по улицата към слабоумния, а гърдите й под късата памучна блузка се разтресоха. Том така ококори очи, че малко им оставаше да изскочат от орбитите си.

— Здрасти? — каза той бавно с почти въпросителна интонация и погледна към приятеля си за обяснение.

Ник се опита да прикрие тревогата си и само кимна.

— Казвам се Джули. Как си, сладурче?

Потънал в мисли и с дълбоко чувство на безпокойство Ник се запъти обратно към дрогерията, за да вземе лекарството, от което се нуждаеше Том.

— Ъ-ъ — поклати глава Том и се дръпна назад. — Ъ-ъ, не искам. Том Кълън не обича лекарства, Боже мили, не. Имат ужасен вкус.

Ник го изгледа ядно. Чувстваше се безсилен. Обърна се към Джули и погледите им се срещнаха. Очите й пак искряха злобно, както когато го бе нарекла глухар. Това не бе добронамерена закачка, а проява на жестокост. Така можеше да гледа само човек, който няма никакво чувство за хумор, а възнамерява да пусне някаква дразнеща шега.

— Правилно, Том, не го пий. Това е отрова.

Ник зина от изненада. Джули му се ухили, предизвикателно сложила ръце на кръста си. Това вероятно бе дребното й отмъщение, задето й бе отказал да прави секс с нея втори път.

Ник се обърна към Том и сам отпи от шишето с лекарството. Усещаше как слепоочията му пулсират от яд. Подаде шишето на Том, но той все още го гледаше с подозрение.

— Не, ъ-ъ, Том Кълън не пие отрова. — Ник разбра, че Том наистина бе изплашен, и гневът му към момичето нарасна още повече. — Татко ми е казал това. Татко каза, че щом убива плъховете в обора, ще убие и Том! Никаква отрова!

Ник се полуизвърна към Джули. Самодоволната й усмивка го изкара от кожата му. Замахна и я удари през лицето с опакото на ръката си. Том уплашено облещи очи.

— Тииии… — подхвана тя, но в първия момент не можа да намери думи, за да продължи. Лицето й се покри с червенина и тя изведнъж заприлича на мършава, злобна глезла. — Глух идиот такъв! Това беше шега, лайно такова! Не можеш да ме удряш! Не можеш да ме удряш, проклетнико!

Хвърли се отгоре му, но той я блъсна силно. Джули падна на задника си и впи поглед в него, оголила зъби, сякаш щеше да заръмжи всеки момент. — Ще ти откъсна топките — изсъска тя. — Не може да ме удряш.

С треперещи ръце Ник извади химикалката си и написа нещо в тефтерчето си с едри, разкривени букви. Главата му се пръскаше от болка. Откъсна листа и й го подаде. Гледайки го ядно, тя му блъсна ръката и листът падна. Ник се наведе, взе го, хвана я за врата и насила й навря листа в лицето. Том се бе свил на пейката и скимтеше от страх.

— Добре, добре! — изкрещя тя. — Ще прочета скапаната ти бележка!

На листа имаше само четири думи: „Ти не ни трябваш“.

— Майната ви! — изрева тя, отскубвайки се. Отстъпи на няколко крачки от него. Очите й бяха така сини и широко отворени както когато я видя за пръв път в аптеката, но сега в тях се четеше единствено омраза. Ник се почувства уморен. От всички хора на земята защо точно тя бе жива?