Стивън Кинг - Сблъсък

Освободи ръката си от нейната, извади бележника от джоба си и започна да пише. Тя веднага се наведе над рамото му за да прочете написаното. Не носеше сутиен. О, Господи!

Бързо бе преодоляла страха си. Буквите на листа започнаха да се разкривяват.

— О, я гледай ти! — възкликна тя, като го видя, че пише, сякаш Ник бе маймуна, овладяла някой особено труден трик. Той гледаше в бележника и затова не „чу“ думите й, но усети горещия й дъх на врата си.

„Казвам се Ник Андрос. Глухоням съм. Пътувам с друг човек, който се казва Том Кълън и е бавноразвиващ се. Не може да чете и не разбира повечето от нещата, които се опитвам да му покажа със знаци, освен ако са съвсем елементарни. Тръгнали сме за Небраска, защото смятаме, че там има и други хора. Ела с нас, ако искаш.“

— Разбира се — съгласи се девойката веднага, но се сети, че той е глухоням, и го попита, като старателно изговаряше отделните думи. — Можеш ли да четеш по устните ми?

Ник кимна.

— Добре. Така се радвам, че те виждам, хич не ми пука, че си глухоням, а другият — слабоумен. Тук е страшничко. Откак спря електричеството, не мога да спя нощем. — На лицето й се появи гримаса на мъченица, по-подходяща за героиня от някой телевизионен сериал отколкото за истински страдащ човек. — Мама и татко умряха преди две седмици. Всички умряха, с изключение на мен. Чувствам се толкова самотна. — Тя изхълца и се хвърли на врата му. Започна да се притиска към него, разигравайки някаква гнусна пародия на човешка скръб.

Когато Ник отново видя лицето й, очите й бяха съвсем сухи и искряха.

— Хей, хайде да го направим — каза му. — Готин си.

Ник зяпна. „Не мога да повярвам“ — помисли си.

Ала това бе самата действителност. Тя започна да му откопчава колана.

— Хайде, давай. Вземам хапчета против забременяване така че няма никаква опасност. — След кратка пауза го. попита: — А ти можеш ли? Искам да кажа, че като не умееш да говориш, това не значи, че не можеш да…

Ник протегна ръце към нея, вероятно с намерението да я хване за раменете, но вместо това те се озоваха на гърдите й. Това сложи край на всякаква съпротива от негова страна Вече не можеше и да мисли свързано. Легна върху нея на пода и я облада.

Когато приключиха, отиде до вратата и погледна навън закопчавайки колана си. Том продължаваше да спи на пейката, глух и сляп за окръжаващия го свят. Джули се приближи с ново шише парфюм в ръка.

— Това ли е слабоумният?

Ник кимна, макар че думата никак не му харесваше Звучеше жестоко.

Джули започна да му разказва за себе си и Ник се успокои, като научи, че тя е на седемнадесет, почти колкото него. Майка й и приятелките й я наричали Ейнджъл, защото била много младолика. Разказа му много неща през следващия час и Ник установи, че му е невъзможно да отдели лъжата от истината… или от мечтите й. Може би е чакала някого точно като него — който никога не ще може да спре безкрайния й монолог. Очите му се умориха да следи постоянното движение на начервените й в розово устни. Но ако отместеше поглед макар и само за миг, за да види дали Том се е събудил, тя докосваше бузата му и го караше да продължава да я „слуша“. Искаше той да „чуе“ всичко, да не пропусне нищо. След известно време Ник започна да се дразни, после тя му се стори досадна. Само след един час прекаран заедно с нея, с изненада откри, че вече съжалява задето изобщо я е срещнал и се надява тя да промени решението си и да не приеме поканата му.

Падала си по рокмузиката и марихуаната. Имала приятел, на когото му писнало от тъпаците в училището и затова прекъснал ученето и се записал във флотата миналия април

Оттогава не го била виждала, но му пишела всяка седмица. Заедно с двете си приятелки, Рут Хонингер и Мери Бет Гуч, ходила на всички концерти в Уичита, а миналия септември отишли на стоп до Канзас за концерта на Ван Хален и на „Чудовищата на хевиметала“. Твърдеше, че се е чукала с басиста на Докън и каза, че това било „най-адски суперпреживяването“ в живота й. Просто „плакала и плакала“, когато майка й и баща й умрели в едно денонощие, макар майка й да била „отвратителна моралистка“, а баща и да бил „адски спечен“ по отношение на Рони, приятеля й, дето напуснал града и отишъл във флотата. Възнамерявала да стане козметичка в Уичита, когато свършела гимназия, или „да се отнеса в Холивуд и да си намеря работа в ония фирми, дето оправят къщите на звездите, щото съм най-адски супер по вътрешното обзавеждане и Мери Бет каза, че ще дойде с мене“.