Стивън Кинг - Сблъсък

— Как се чувстваш? — запита Елдър и дори през миниатюрния високоговорител Стю чу, че другият говори на нос. Беше болен.

— Както преди — отвърна Стю и чак се изненада от безизразния си глас. — Кажи, кога ще се махна оттук?

— Съвсем скоро.

Елдър бе насочил пистолета си към Стю — не точно срещу него, но всъщност и срещу него. Сетне сподави една кихавица.

— Не си от разговорливите, а?

Стю сви рамене.

— Обичам това качество. Тези, дето много приказват, са пъзльовци и само мрънкат и се оплакват. Току-що получих вест за теб, господин Редман, преди около двадесет минути. Е, заповедта не е чак толкова въодушевяваща, но според мен въпросът ти се урежда.

— Каква заповед?

— Ами, наредиха ми да…

Очите на Стю се плъзнаха над рамото на Елдър към занитената каса на пневматичната врата.

— Боже мили! — възкликна той. — Там има един шибан плъх; какво е това ваше заведение, дето щъкат плъхове?

Елдър се обърна и за миг Стю бе прекалено замаян от успеха на лъжата си, за да действа решително. После се изсули от леглото и докато Елдър се обърне отново към него, сграбчи стола с двете си ръце. Очите на мъжагата се разшириха тревожно. Стю вдигна стола над главата си, пристъпи напред и го запрати срещу другия, като вложи в удара цялата си сила.

— Върни се там! — изкрещя Елдър. — Не…

Столът се стовари с трясък върху дясната му ръка. Пистолетът изгърмя, разкъсвайки опаковката, и изсвири куршум, който одраска пода. После оръжието падна и отново изгърмя. Стю се опасяваше, че може да разчита още най-много на един удар със стола, преди Елдър да е успял да дойде на себе си. Налагаше се да бъде абсолютно точен. Вдигна стола високо и удари доктора с все сила, сякаш замахваше с бейзболна бухалка. Елдър се опита да повдигне счупената си дясна ръка, но не успя. Краката на стола разбиха шлема на белия му костюм. Парчета от пластмасовата маска се забиха в очите и носа му. Той изрева и политна назад. Претърколи се, застана на четири крака и залази по пода да търси пистолета, който беше някъде по килима. Стю му нанесе последен удар по тила.

Елдър припадна. Пъхтейки, Стю се пресегна и сграбчи пистолета. Отстъпи назад и го насочи към простряното на пода тяло, но то не помръдваше.

За миг в главата му проблесна кошмарна мисъл: „Ами ако заповедта на Елдър е била не да ме убие, а да ме освободи? Но това няма никакъв смисъл, нали? Ако заповедта е била за освобождаване, то защо ще говори за мрънкане и оплакване? Защо ще нарича заповедта «не чак толкова въодушевяваща»?“ Не — Елдър е изпратен тук да го убие. Цял разтреперан, Стю погледна проснатия на пода човек. Помисли си, че ако той сега се надигне, може би няма да го улучи с нито един от петте куршума, дори да стреля от упор. Само че не смяташе, че това ще се случи. Нито сега, нито когато и да било.

Изведнъж необходимостта да излезе го сграбчи така силно, че той едва не хукна слепешката през пневматичната врата навън, без да го е грижа какво има зад нея. Бе стоял заключен повече от седмица и единственото, което искаше сега, беше да подиша чист въздух, а след това да се махне далеч, далеч от това ужасно място.

Но все пак се налагаше да действа предпазливо. Приближи се до вратата и натисна копчето, на което пишеше „ЦИКЪЛ“. Включи се въздушна помпа, побръмча и външната врата се отвори. Зад нея се виждаше малка стая, в която имаше само едно бюро. Върху него бяха сложени няколко медицински картона и… неговите дрехи. Тези, с които бе облечен, когато пътуваха със самолета от Брейнтри към Атланта. Ужасът отново го докосна с ледените си пръсти. Тези неща без съмнение са щели да бъдат изгорени в крематориума заедно с него. Картоните, дрехите. Сбогом, Стюарт Редман. Стюарт Редман щеше да се превърне в спомен. Всъщност…

Отзад се чу лек шум и той се обърна светкавично. Елдър се влачеше към него, прегърбен и с отпуснати ръце. От изтичащото му око стърчеше заострено късче плексиглас. Устните му бяха разтегнати в усмивка.

— Не мърдай! — извика Стю и насочи пистолета, но макар да го държеше с две ръце за по-сигурно, дулото трепереше. По нищо не личеше Елдър да го е чул. Продължаваше да се приближава.

Стю трепна и дръпна спусъка. Пистолетът подскочи в ръцете му, а Елдър спря. Усмивката се бе превърнала в гримаса, сякаш изведнъж бе покосен от сълзотворен газ. В горната част на белия костюм имаше малка дупка. Елдър се олюля и се строполи с трясък. За миг Стю се втренчи в него като вкаменен; после, препъвайки се, влезе в стаята, където личните му вещи бяха натрупани на бюрото.