Стивън Кинг - Сблъсък

Тя почти се разплака. Обърна се и хукна към къщата, като едва не се спъна в предната броня на кадилака. Знаеше, че Харолд ще гледа как задникът й подскача и ще трупа материал за порнофилма, който непрестанно се прожектира в главата му. Това я натъжи и ядоса и й се доплака повече от всякога.

Външната врата се хлопна глухо зад гърба й. Отиде до чешмата и изпи три чаши студена вода на един дъх. Силна болка прониза главата й — сякаш в челото й се заби сребърно острие. От студеното я преряза стомахът и за момент тя се наведе над порцелановата мивка със стиснати очи, очаквайки да повърне. След миг стомахът й реши, че ще приеме водата, или поне ще се опита.

— Фран? — гласът беше тих и колеблив.

Тя се обърна и видя Харолд зад мрежестата врата. Ръцете му висяха някак тромаво. Изглеждаше разтревожен и нещастен и на Франи изведнъж й домъчня за него — Харолд Лодър, който обикаляше този тъжен, опустял град в кадилака на Рой Бранигън; Харолд Лодър, който сигурно никога през живота си не бе имал среща с момиче и всъщност искрено желаеше онова, което смяташе може би за прекалено земно и достойно за презрение: срещи, момичета, приятели — всичко.

— Харолд, съжалявам.

— Не, нямах право да ти казвам каквото и да било. Виж, ако искаш, мога да ти помогна.

— Благодаря ти, но предпочитам да се справя сама. Много е…

— Лично. Естествено, разбирам те.

Франи можеше да извади някаква дреха от долапа в кухнята, но той, разбира се, щеше да се досети за причината, а тя не искаше отново да го притесни. Харолд отчаяно се опитваше да бъде „готин“ — нещо, което в неговия случай наподобяваше говоренето на чужд език. Тя отново излезе на верандата и за момент двамата постояха загледани в градината, в ямата и в купчината пръст отстрани. А наоколо пчелите жужаха сънливо, сякаш нищо не се бе променило.

— Какво ще правиш? — попита Франи.

— Не зная. Да ти кажа…

Харолд замлъкна.

— Какво?

— Ами трудно ми е да го обясня. Не съм от най-обичаните хора в това малко късче земя от Нова Англия. Съмнявам се, че някой ден биха ми издигнали паметник в градския парк. Дори да бях велик писател, какъвто се надявах да стана. Иначе казано, вече ще бъда старец с брада до кръста, когато се появи друг велик писател.

Франи не отговори, а просто продължи да го гледа.

— И тъй! — възкликна Харолд и цялото му тяло трепна, сякаш думите избухнаха. — И тъй, принуден съм да се питам защо всичко е толкова нечестно. Несправедливостта изглежда, или поне на мен ми изглежда, толкова чудовищна, че по-лесно бих повярвал, че глупаците от местната крепост на познанието са успели в крайна сметка да ме побъркат.Той намести очилата на носа си и Франи помисли със съчувствие, че Харолд има наистина ужасно сериозен проблем с акнето. „Дали някой някога му е казвал, че сапун и вода биха облекчили положението до известна степен? Или може би всички бяха прекалено заети с хубавата Ейми, която буквално прелетя през Мейнския университет като комета и завърши почти с пълно отличие, двадесет и трета във випуск от около хиляда души? Хубавата Ейми, толкова умна и жизнерадостна, а Харолд винаги са го смятали за досадник.“

— Луд — меко повтори Харолд. — Обикалям града с кадилак, а имам книжка съвсем отскоро. И погледни само тези ботуши. — Той повдигна леко крачола на дънките си и Франи видя лъскави каубойски ботуши, целите избродирани. — Осемдесет и шест долара. Достатъчно беше да вляза в магазина и да намеря своя номер. Чувствам се като измамник. Като герой в пиеса. Днес имаше моменти, когато бях сигурен, че съм луд.

— Не си — каза Франи. Харолд миришеше така, сякаш не се е къпал от три-четири дни, но това вече не й беше, така противно. — Как беше онова стихче? „Ще дойда в твоя сън, ако дойдеш в моя.“ Не сме побъркани, Харолд.

— Може би щеше да е по-добре, ако бяхме.

— Все някой ще дойде. След известно време. След като тази болест, или каквото е, затихне.

— Кой?

— Някой от властта — несигурно отвърна тя. — Някой, който ще… ами… ще сложи нещата в ред.

Харолд се разсмя горчиво.

— Мило мое дете… извинявай, Фран. Фран, точно хората от властта сториха това. Много ги бива по връщането на нещата към нормалния им ход. Справиха се със замах с икономическата криза, със замърсяването на природата, с недостига на петрол и със студената война. Да, те умеят да слагат нещата в ред. Разрешават всички проблеми както Александър разплел Гордиевия възел — разсякъл го на две с меча си.

— Но това просто е странна разновидност на грип, Харолд. Чух по радиото, че…