Стивън Кинг - Клетка

— А какво точно беше?

И тъй като вече не се стараеше да щади другите, художникът му разказа какво бяха видели в офиса на бензиностанцията — бой за кутия със сладки, който бе прераснал в нещо друго. Разказа му за шумолящите листове хартия, за пепелта, която се въртеше в пепелника като вода, оттичаща се в канала на ваната, за подрънкващите ключове и за струйника, който бе паднал от колонката за бензин.

— И аз забелязах тези „явления“ — рече Джордан, Алис само кимна. Том спомена как внезапно се почувствал като човек, на когото не му стига въздухът („Все едно получих астматичен пристъп“) и Клей се съгласи. Двамата се опитаха да обяснят усещането за нагнетяването на някакво напрежение във въздуха („Досущ като промяната в атмосферата преди гръмотевична буря“ — каза художникът), а очилатият мъж рече, че въздухът сякаш внезапно „натежал“, после добави:

— Тогава той и позволи да вземе две кейкчета и всичко се нормализира. Частичките пепел спряха да кръжат в пепелника, ключовете престанаха да дрънчат, а усещането за предстояща гръмотевична буря избледня и изчезна. — Погледна Клей за потвърждение и художникът кимна.

— Защо не ни казахте по-рано? — обвиняващо попита Алис.

— Защото нямаше да промени нищо — отвърна Клей. — Бяхме твърдо решени да изпепелим тези твари.

— Абсолютно — подкрепи го Том.

— Смятате, че телефонните откачалки започват да развиват пси-способности, нали? — предположи Джордан.

— Не те разбирам — намръщи се Том.

— Така се наричат способностите, благодарение на които хората могат да преместват предмети само със силата на мисълта си. Или по време на някой инцидент, когато емоциите им излязат извън контрол. Пси-способностите като телекинезата и левитацията…

— Левитация? — хлъцна Алис, ала хлапето не й обърна внимание.

— … са само разклонения на пси-дървото. Стволът му е телепатията — основата на всички тези неконтролируеми таланти, и точно от нея се боите, нали? Рояците да не развият телепатична връзка помежду си.

Пръстите на Том се стрелнаха към мястото, където се бе намирал половината му мустак, ала напипаха само почервеняла кожа.

— Хм, може би е вярно… — замисли се той. — Макар че…

Джордан подмина и това.

— Да кажем, че е така. Страх ни е, че телефонните откачалки ще станат истински телепати, не някакви си зомбита с групов инстинкт. Следователно какво? Роякът от колежа „Гейтън“ е мъртъв — членовете му са измрели, без да успеят да подскажат кой ги е изпепелил, защото са загинали по време на дълбокия си сън или каквото там правят, докато се блещят към небето… — Момчето махна с ръка. — Затова, ако се тревожите, че са предали по телепатичен път имената и описанията ни на своите приятелчета в региона, можете да си отдъхнете — просто няма кога да са го сторили.

— Джордан… — подхвана директорът и потръпна. Продължаваше да чеше хълбока си.

— Сър? Добре ли сте?

— Да. Ако обичаш, донеси ми опаковката зантак 25 25 Популярно американско лекарство за облекчаване на болката при стомашни заболявания като язви и гастрити. — Б. пр. от банята. И бутилка минерална вода…

Хлапето се втурна да изпълни заръката му.

— Нямаш язва, нали? — попита Том.

— Не — отвърна директорът. — По-скоро стрес. Стар… не мога да кажа „приятел“… познайник?

— Сърцето ви добре ли е? — попита загрижено Алис.

— Предполагам — усмихна се широко Чарлс Ардай. — Ако лекарството не помогне, можем да преразгледаме това предположение, но… поне досега винаги ми е действало. Няма смисъл да се тревожим предварително. А, Джордан, благодаря ти.

— На ваше разположение съм, сър. — Момчето му подаде чашата с вода и хапчето.

— Мисля, че трябва да тръгнеш с тях — каза Чарлс Ардай, след като глътна лекарството си.

— Сър, при цялото ми уважение към вас ви уверявам, че няма начин другите да узнаят… просто няма начин.

Директорът въпросително погледна Том и Клей. Очилатият разпери ръце, а художникът вдигна рамене. Можеше да каже онова, което чувстваше: „Направихме ужасна грешка и като стоим тук, само влошаваме положението си“, ала не виждаше смисъл да го прави. Лицето на Джордан излъчваше самоувереност и упоритост, но под тази маска хлапето бе изплашено до смърт. Нямаше да се мъчат да го разубеждават. Отгоре на всичко вече се бе съмнало, а денят бе тяхното време. Той разроши косата на момчето.

— Щом си твърдо решен да останеш, Джордан, смятам да подремна.

На лицето на хлапето се изписа огромно облекчение.