Стивън Кинг - Клетка

— Първичният нагон — добави момчето.

— Да — съгласи се Чарлс Ардай. — Дълбоко в себе си не можем да се наречем homo sapiens. В основата на истинската ни същност е заложено безумието, а първичният ни нагон е убийството. Това, което Дарвин е бил прекалено възпитан да каже, приятели мои, е, че сме станали господари на земята не защото сме били най-интелигентните или най-хитрите, а защото винаги сме били най-откачените и кръвожадни копелета в джунглите. Тъкмо това човешко качество бе извадено на преден план от Сигнала преди пет дни.

— Абсурд! Отказвам да повярвам, че сме били ненормалници и убийци, преди да се превърнем в разумни същества — разгорещи се Том. — Господи, ами Партенонът? Ами „Давид“ на Микеланджело? Ами онази паметна плоча на Луната, на която пише: „Дойдохме с мир от името на цялото човечество“

— На онази плоча се мъдри и името на Ричард Никсън — сухо каза Чарлс Ардай, — който никак не се вписва в представата ми за човек на мира. Господин Маккорт — Том, нямам никакъв интерес да отправям обвинения срещу човечеството. Ако исках да го направя, щях да посоча, че на всеки Микеланджело се е родил по един маркиз дьо Сад, на всеки Ганди — по един Айхман и на всеки Мартин Лутър Кинг — по един Осама бин Ладен. Да го кажем така — човекът се е превърнал в господар на тази планета благодарение на две основни черти. Едната е интелигентността му. Другата е неустоимият стремеж да убива всеки и всичко, което се изпречва на пътя му. Приведе се и ги изгледа, после продължи:

— В крайна сметка човешката интелигентност е надделяла над инстинкта за сеене на смърт и разумът е потиснал ирационалните импулси. Това също е било въпрос на оцеляване. Според мен последният сблъсък между двете можеше да се разрази през октомври 1963-а — около няколко ракети в Куба, но това е тема за друга дискусия. Повечето от хората бяха успели да сублимират, както би казал Фройд, най-лошото в себе си, докато Сигналът не ги лиши от всичко с изключение на тази сърцевина.

— Някой е пуснал тасманийския дявол от клетката му — измърмори Алис. — Кой?

— Не е важно в момента — отвърна директорът. — Подозирам, че които и да са го замислили, едва ли са имали представа какво точно ще се случи… и в каква дълбочина ще се прояви. Като се вземат предвид всички онези прибързани експерименти през последните години — и дори месеци, — навярно са си мислели, че така ще предизвикат разрушителна вълна от терористични атаки. Вместо това породиха чудовищно цунами от нечувано досега насилие, което се видоизменя и мутира. Колкото и ужасни да ни се струват днешните дни, нищо чудно впоследствие да ги разглеждаме като затишие между две бури. Тези дни може да се окажат единствената ни възможност да променим нещата.

— Какво искаш да кажеш с това, че мутира? — попита Клей.

Ала беловласият не отговори, а се обърна към дванайсетгодишния Джордан:

— Ако обичаш, продължи вместо мен.

— Да. Добре — рече момчето и се опита да събере мислите си, — Човешкото съзнание използва съвсем малка част от потенциала на мозъка. Знаете го, нали?

— Да — отвърна Том с нотка на снизхождение в гласа си. — Така съм чел.

Джордан кимна:

— Дори да прибавим всички автономни функции, които изпълнява мозъкът, плюс подсъзнателните процеси — сънища, първосигнално мислене, сексуални нагони и така нататък — излиза, че мозъците ни все едно бездействат.

— Холмс, ти ме изумяваш — подметна Том.

— Не се дръж като гадняр — скастри го Алис и момчето я изгледа признателно.

— Съжалявам, ако сте останали с погрешно впечатление — промърмори Том. — Хлапето е страхотно.

— Така е — сухо каза директорът. — Джордан може и да има известни проблеми с британския английски, но не е спечелил стипендията си с ритане на топка. — Забеляза смущението на ученика си и го потупа по врата. — Продължавай, моля.

— Ами… — запъна се Джордан, но след миг отново намери верния ритъм. — Ако човешкият мозък наистина беше хард-диск, щеше да е почти празен. — Видя, че само Алис го разбира, и се опита да го обясни по друг начин. — Да го кажем тъй — ако можехте да проверите състоянието му (все едно проверявате паметта на компютъра си), на монитора щеше да се изпише нещо от сорта на „2 ПРОЦЕНТА ЗАЕТИ, 98 ПРОЦЕНТА СВОБОДНИ“.

Никой няма представа за какво могат да се използват тези деветдесет и осем процента, но потенциалът им е неоспорим. Прекаралите инсулт например… понякога при тях започват да функционират участъци от мозъка им, които преди са били в латентно състояние — така се научават отново да говорят и да ходят. Сякаш мозъците им изолират поразения участък и активират друг, който да поеме същите функции.