Стивън Кинг - Клетка

Обясни, че бензиновата помпа в гаража е свързана с резервоар, чиято вместимост надхвърля хиляда и петстотин литра — трябваше само да издърпат запушалката. В оранжерията пък имаха столитрови пръскачки — поне дузина. Можеха да ги натоварят на пикап и да ги закарат на игрището…

— Момент — прекъсна го Клей. — Преди да започнем да обмисляме стратегията, искам да чуя твоята теория за телефонните откачалки. — „Теория“ звучи малко гръмко — усмихна се беловласият. — С Джордан забелязахме някои факти, имаме известна интуиция и се познаваме доста добре, така че…

— Аз съм компютърен маниак — сподели момчето, стиснало с две ръце чашата си с горещ шоколад, и това признание се стори на Клей по детински очарователно. — Просто съм луд на тема компютри. И аз не знам от колко време се занимавам с тях. В момента тези твари биват препрограмирани — нали така? Още малко и на челата им ще започне да мига надпис „ИНСТАЛАЦИЯ НА СОФТУЕР, МОЛЯ ИЗЧАКАЙТЕ“…

— Нещо не разбирам — намръщи се Том.

— На мен пък ми е ясно — обади се Алис. — Джордан, ти смяташ, че Сигналът наистина е бил Сигнал, нали? Всеки, който го е чул… е останал с изтрит хард-диск.

— Да, точно така — възкликна хлапето. Беше твърде възпитано, за да каже: „Да, мамка му!“.

Том озадачено погледна Алис, но Клей знаеше, че очилатият нито е тъп, нито бавнозагряващ.

— Нали имаш компютър — рече момичето. — Видях го в кабинета ти.

— Да…

— И си инсталирал софтуер?

— Да, но… — запъна се мъжът с италианските мустачки и втренчено изгледа Алис. — Техните мозъци? Мозъците им?

— А какво според теб е мозъкът? — попита момчето. — Голям хард-диск. С органични схеми и вериги. Никой не знае с какво количество байтове. Може би гига-гуголплекс 24 24 Гуголплексът е едно от най-големите числа, използвани в математиката; представлява 10 на степен гугол, а гугол от своя страна е 10 на степен 100 (или, другояче казано, десетица със сто нули след нея). — Б. пр. ? Необятна вселена от байтове. — Той притисна длани до ушите си. — Ей тук.

— Не го вярвам — каза Том, ала говореше тихо и изглеждаше зле. Клей си помисли, че приятелят му просто не иска да признае истината. Като си припомни безумието, обхванало Бостън, художникът си каза, че идеята звучеше ужасно убедително. В същото време бе кошмарна — милиони, може би дори милиарди мозъци, изтрити наведнъж с лекота, с каквато можеш да изтриеш компютърен диск, Хвана се, че мисли за Тъмнокосата фея — приятелката на момичето със зеления мобилен телефон. „Коя си ти? Какво става? — бе извикала Тъмнокосата фея. — Коя си ти? Коя съм аз?“ После се бе плеснала по челото с опакото на ръката си и беше хукнала към най-близката улична лампа, в чийто стълб се удари не веднъж, а два пъти, съсипвайки труда на зъболекаря си.

„Коя си ти? Коя съм аз?“

Това не беше нейният телефон. Тя просто бе слушала разговора на приятелката си и бе получила пълна доза от Сигнала.

Клей, който по-често мислеше в образи, не в думи, изведнъж видя в съзнанието си огромен компютърен екран, изпълнен с думите: „КОЙ СИ ТИ КОЯ СЪМ АЗ КОЙ СИ ТИ КОЯ СЪМ АЗ КОЙ СИ ТИ КОЯ СЪМ АЗ КОЙ СИ ТИ КОЯ СЪМ АЗ“, а под тях — следния надпис, мрачен и неумолим като съдбата на Тъмнокосата фея:

ГРЕШКА В СИСТЕМАТА.

Тъмнокосата фея като частично изтрит хард-диск? Беше ужасно, но вероятно бе самата истина.

— Специализирах английска литература, но когато бях млад, изчетох купища книги по психология — промърмори директорът. — Започнах с Фройд естествено — всеки започва от Фройд… после Юнг… Адлер… и от там започнах да си пробивам път през всички съществуващи теории за това как точно функционира съзнанието. В крайна сметка открих, че всички умозаключения се базират на друга теория — тази на Дарвин. В трудовете на Фройд идеята за оцеляването като първичен нагон е изразена чрез концепцията за „то“, а в тези на Юнг — чрез идеята за наследствената памет и архетипите. Според мен никой няма да оспори, че ако всичките ни съзнателни мисли, паметта и способността ни за рационално и логическо мислене внезапно ни бъдат отнети, онова, което остане, ще бъде нещо оголено и ужасяващо.

Замлъкна и изгледа събеседниците си, очаквайки коментарите им, ала никой не се обади. Той кимна доволно и продължи:

— Въпреки че нито фройдистите, нито последователите на Юнг са се осмелявали да го кажат директно, всички те предполагат, че навярно имаме някаква сърцевина, същина или — ако използваме езика, с който Джордан е запознат — някакво редче със закодирано съобщение, което просто не може да бъде изтрито.