Стивън Кинг - Клетка

— Онази сила престана да ме подтиква, поне от известно време — обади се Дениз. — За което съм благодарна. Първия ден беше най-ужасно. Само Джордан знаеше, че нещо не е наред, но и ние…, ами, усещахме, че има нещо гнило.

— Вярно си е — въздъхна Рей и се почеса по тила. — Все едно попадаш в детска приказка, в която птиците и змиите говорят. Казват ти нещо от сорта на: „Всичко е наред, всичко е супер, няма значение, че краката те болят, нищо ти няма, направо си тип-топ.“ Тип-топ, така казвахме, когато бях хлапе в Лин…

— „Лин е град на греха, срама и страстта! Не си помисляй даже насън, че ще идеш във рая — ще те оставят отвън!“ — занапява тихичко Том.

— Добре, де, знам, че си израснал с религиозни откачалки! — изсумтя Рей. — Както и да е, хлапето знаеше истината, но ние не му повярвахме и си мислехме, че сме прави. Макар че, ако човек има малко мозък в главата и си въобразява, че се отдалечава от шибаните…

— Вярвах, че ще успеем, защото го исках — въздъхна Дан, — но горчивата истина е, че никога не сме имали възможност да избягаме. Другите нормита — може би, ала не и ние. Ние сме роякоубийци. Те са твърдо решени да ни унищожат — без значение какво ще им струва.

— Според вас какво са ни подготвили? — попита Клей. — Какво ще ни сторят?

— О, ще ни убият естествено — каза равнодушно Том. — И тогава най-накрая ще се наспя.

Съзнанието на художника работеше трескаво и мислите му внезапно се вкопчиха в няколко неща. Преди известно време Дан бе казал, че поведението на рояците се е променило и че Джордан има интересна теория по въпроса. А преди броени секунди бе изрекъл: „Без значение какво ще им се случи.“

— Видях двама фони, които се нахвърлиха един върху друг — намеси се Клей.

— Сериозно? — попита Дениз без особен интерес.

— През нощта — добави художникът и всички го изгледаха заинтригувано. — Биеха се за един пожарен камион. Като деца, които се карат за играчка. Почувствах малко от телепатията на единия, ала това, което е най-важното, е, че си говореха.

— Говореха ли? — изгледа го недоверчиво Дениз. — Искаш да кажеш, че са произнасяли истински думи?

— Да — кимна Клей. — Истински думи. От време на време ги завалваха, но определено си бяха думи. Колко „прясно“ мъртви фони сте видели? Само онези двамата ли?

— Сигурно десетина. — Дан изгледа другите за потвърждение. Том, Дениз и Джордан кимнаха. Рей вдигна рамене и запали поредната цигара. — Трудно ми е обаче да кажа със сигурност причината за смъртта. Според Джордан започват да деградират, но това не ми се връзва с говоренето. Може пък другите просто да са зарязали труповете им — изхвърлянето на мъртъвците явно вече не е сред приоритетите им.

— Сега ние сме техният приоритет и съвсем скоро ще ни подкарат към големия стадион — отбеляза Том. — Не мисля, че ще бъде по-рано от утре сутринта, но съм сигурен, че ни искат в Кашуок днес — преди да се е свечерило.

— Джордан, каква е твоята теория? — обърна се Клей към момчето.

— Според мен в първоначалната програма има червей — отвърна хлапакът.

— Не разбирам. Когато става въпрос за компютри, мога да работя с програми за обработка на текстове и илюстрации, както и да си проверявам електронната поща. За всичко друго съм неграмотен. Джони ме научи как да си редя пасианси с програмата, вървяща с операционната система на моя компютър. — Споменът му причини болка, а като се сети за дланта на сина му върху ръката си, сърцето му се сви още повече.

— Но знаеш какво представлява компютърният червей, нали?

— Нещо, което прониква в компа ти и скапва всички програми…

Джордан въздъхна и театрално забели очи.

— Е, не съвсем, но… горе-долу — рече снизходително хлапето. — Червеят може да порази както файловете, така и хард-диска. А пък ако машината ти е свързана в мрежа с други компютри или изпратиш електронно писмо в интернет, може да действа като вирус и да се разпространи. Понякога този червей си има малки. Той самият може да мутира, не е изключено и малките му да мутират… Дотук ясно ли е?

— Ясно е — кимна художникът.

— Какво представлява Сигналът! — разпери ръце Джордан. — Компютърна програма, изпратена чрез модем — това е единственият начин, по който може да проработи. Няма друг. И, както личи по всичко, в момента този незнаен модем продължава да изпраща Сигнала. Само че в него има червей и този червей разяжда програмата. Отгоре на всичко въпросният червей се изражда с всеки изминал ден. БВБИ. Знаеш ли какво означава това?