Стивън Кинг - Кери

Но главният бизнес в Чембърлейн през последните четири месеца е погребалният.

За сега е установена смъртта на четиристотин и четиридесет, други осемнадесет се смятат за изчезнали. И шестдесет и седем от мъртвите са били абитуриенти от Средното училище Иуйн. Навярно това повече от всичко друго, е смазало духа на Чембърлейн.

Те бяха погребани на 1 и 2 юни в три масови церемонии. На 3 юни се състоя панахида на градския площад. Това беше най-вълнуващата церемония, на която съм присъствал. Присъстваха хиляди хора, но цялото множество беше съвършено безмълвно когато училищният оркестър, намалял от шестдесет и шест на само четиридесет души, изпълни химна на училището.

Следващата седмица се състоя тържествена церемония по връчване на дипломите в Академията в съседния Мотън, но само петдесет и двама абитуриенти бяха останали живи да си получат дипломите. Ученикът, който произнасяше прощалната реч, Хенри Стемпъл, избухна в сълзи по средата на речта и не можа да продължи. Нямаше вечерни забави след церемонията, абитуриентите просто си взеха дипломите и си отидоха вкъщи.

Но, с напредването на лятото, приказките продължаваха да се разплитат при откриването на нови и нови тела. На някои жители им се струваше, че коричката от раната се олющваше отново и отново, така че раната пак да започне да кърви.

Ако сте един от многото любители на сензации, които се размотаваха из Чембърлейн миналата седмица, трябва да сте го видели като град, страдащ от смъртоносен рак на духа. Малко хора, с вид на загубени, бродят между рафтовете на магазина A&P. Конгрегистката църква на Карлин Стрийт я няма, пометена е от огъня, но тухлената Католическа църква все още стои на Елм Стрийт, а спретнатата Методистка църква, макар и белязана от огъня, е цяла. Но посещението е много слабо. Старците все още седят на пейките на Градския площад, но без интерес към игрите на квадрати, както и към разговорите.

Цялостното впечатление, което се създава, е, че това е град, който чака да умре. Днес не е достатъчно да се каже, че Чембърлейн никога няма да бъде същия като преди. Навярно по-близо до истината ще бъдем, ако кажем, че Чембърлейн просто няма да го бъде.

Откъс от писмо с дата 9 юни, от Директора Хенри Грейл до Питър Филпот, Главен инспектор по училищата:

… и затова чувствам, че не мога повече да остана на сегашния си пост, чувствам, че тази трагедия би могла да се избегне ако аз бях показал повече проницателност. Моля да приемете оставката ми, считано от 1 юли, ако това е приемливо за Вас и Вашия отдел…

Откъс от писмо с дата 11 юни, от Рита Дисжардин, учител по физическо възпитание, до Директора Хенри Грейл:

„… с настоящето отказвам договора си с Вас. Чувствам, че по-скоро бих се самоубила, отколкото да преподавам отново. Всяка нощ си мисля: само, ако бях достигнала до това момиче, само ако, само ако…“

Надпис, направен с боя на тревата пред мястото, където е била къщата на Кери:

КЕРИ УАЙТ СЕ ПЕЧЕ НА ОГЪН ЗАРАДИ ГРЕХОВЕТЕ СИ. ИСУС НИКОГА НЕ ПРОПУСКА

От: „Телекинеза: Анализ и последствия.“ (Научен годишник, 81) от Дийн Макгафин:

В заключение, бих искал да подчертая големия риск, който поемат властите, като заравят случая Кери Уайт в дебрите на бюрокрацията — имам предвид конкретно т. нар. комисия Уайт. Сред политиците изглежда има много силно желание да гледат на ТК феномена като на нещо, с което се сблъскваме веднъж в продължение на един човешки живот и, макар и да е разбираема, тази позиция е неприемлива. Възможността да се прояви отново, от генетическа гледна точка, е 99 процента. Време е да започнем да планираме какво бихме правили…

От: „Обяснение на жаргонните термини: наръчник за родители“. Джон Р. Кумбс (Ню Йорк, Лайтхаус Прес, 1985 г.), стр. 73

да се опщепиш като Кери: да причиниш насилие или разрушение; безредица; объркване; (2) да подпалиш пожар (от Кери Уайт, 1963–1979).

От: „Сянката експлодира“ (стр. 201)

На друго място в тази книга споменахме за страница от училищна тетрадка на Кери Уайт, където строфа от известния рок певец на 60-те години — Боб Дилън, е написана многократно, като че ли в момент на отчаяние.

Сигурно няма да е неподходящо да привършим тази книга с няколко реда от друга песен на Боб Дилън, които биха могли да служат като епитаф на Кери:

„Бих искал, скъпа моя, да напиша мелодия тъй ясна,

която би спасила те от участта на безумие ужасно,

която тръпката, и огъня, и болката да облегчи

на безполезното ти и безпредметно знание…“