Стивън Кинг - Кери

А. Не ме интересува какво сте овластени да правите. Аз загубих човек, когото обичам. Хайде, хвърлете ме в затвора. Не ме е грижа. Аз… аз… о, вървете по дяволите. Всички вие, вървете по дяволите. Опитвате се да… да… знам ли, да ме разпънете на кръст или нещо такова. Оставете ме на мира.

(Кратка почивка)

К. Мис Снел, готова ли сте да продължите да давате показания сега?

А. Да, но няма да позволя да ме тормозите, господин председател.

К. Разбира се, млада госпожо. Никой не иска да ви тормози. Така, вие твърдите, че сте попаднали на Кери на паркинга на тази кръчма в 2.00 часа. Правилно ли е?

А. Да.

К. Вие знаехте, че е 2.00 часа?

А. Носех часовника, който виждате на китката ми в момента.

К. Сигурно. „Кавалера“ не е ли на повече от шест мили от мястото, където оставихте колата на майка си?

А. Да, по шосе. Напряко е почти три.

К. Вие минахте това разстояние пеша?

А. Да.

К. Сега, по-рано сте казала, че сте „знаела“, че се приближавате до Кери. Можете ли да обясните това?

А. Не.

К. Можехте ли да я помиришете?

А. Какво?

К. Носа си ли следвахте?

(Смях в галериите)

А. Вие игрички ли си разигравате с мен?

К. Отговорете на въпроса, моля.

А. Не, аз не следвах носа си.

К. Можехте ли да я видите?

А. Не.

К. Да я чуете?

А. Не.

К. Тогава, как може да сте знаели, че тя е там?

А. Как е знаел Том Куилан? Или Кора Симърд? Или бедния Вик Муни? Как са знаели всички те?

К. Отговорете на въпроса, мис. Това не е нито мястото, нито времето да се държите нагло.

А. Но те наистина казаха, че „просто са знаели“, нали? Прочетох показанията на мисис Симърд във вестника! А, какво ще кажете за противопожарните кранове, които са се отворили сами? А за газовите помпи, които сами са отвили винтовете си и са се включили на зареждане? Жиците, които изпадаха от стълбовете! И…

К. Мис Снел, моля…

А. Тези неща се намират в протоколите от работата на тази комисия!

К. Това не е предмет на разговора сега.

А. Тогава кое е? Вие истината ли търсите или просто изкупителна жертва?

К. Вие отричате ли, че предварително сте знаели местонахождението на Кери?

А. Разбира се, че да. Това е абсурдна идея.

К. О? И защо е абсурдна?

А. Добре, ако намеквате, че е имало някаква конспирация, това е абсурд, защото Кери умираше, когато я намерих. Това нямаше да бъде лесен начин за умиране.

К. Ако не сте знаели предварително местонахождението й, как можахте да отидете направо при нея?

А. О, вие, глупав човек! Слушахте ли въобще това, което се говореше тук? Всички знаеха, че беше от Кери. Всеки би могъл да я намери, ако си беше наумил това.

К. Но не всеки я намери. Вие я намерихте. Можете ли да ни кажете защо хората не се стичаха от всички страни, като железни стружки, привличани от магнит?

А. Тя бързо отслабваше. Предполагам, че навярно… зоната на нейното въздействие се свиваше.

К. Мисля ще се съгласите, че това е относително небазиращо се на информация предположение?

А. Разбира се, че е. По отношение на Кери Уайт ние всички сме относително неинформирани.

К. Както искате, мис Снел. Сега можем ли да минем към…

Отначало, когато се изкатери по насипа между ливадата на Хенри Дрейн и паркинга на „Кавалера“, помисли, че Кери е мъртва. Тялото й лежеше наполовина в паркинга и изглеждаше странно смалена и превита. Напомни й за мъртвите животни, които беше виждала на шосе 495 — мармоти, бобаци, скункси — премазани от профучаващи камиони и фургони.

Но присъствието беше все още в нея, вибрираше упорито, повтаряше позивните сигнали на личността на Кери Уайт, отново и отново. На нещо от същността на Кери, някакъв Gestalt. Сега приглушена, не кънтяща, не заявяваща за себе си като с рог, но нарастваща и стихваща с постоянни трептения.

В безсъзнание.

Су се прехвърли над релсата, която ограждаше паркинга, усещайки горещината на огъня в лицето си. „Кавалера“ беше в сграда с дървена конструкция и тя гореше ярко. Вдясно от задния вход, сред огъня, се очертаваха овъглените останки на една кола. Кери беше направила това. Су не отиде да погледне дали вътре е имало някой. Това вече нямаше значение. Пристъпи към мястото където лежеше Кери, обърната на страни. Не можеше да чуе дори собствените си стъпки от алчния бумтеж на огъня. Погледна свитата на кълбо фигура, обзета от жалост и състрадание. Дръжката на ножа се подаваше жестоко от рамото й, тя лежеше в локва кръв — от устата й продължаваше да се стича нова кръв. Изглеждаше така, като че ли се беше опитвала да се обърне по гръб в момента когато е загубила съзнание. Можеше да пали пожари, да сваля електрически кабели, можеше да убива почти само със силата на ума си, а лежеше тук, неспособна да се обърне по гръб.