Стивън Кинг - Куджо

Роб сви рамене.

— Добре. Но все пак работа ме чака. Не забравяйте. Макар че без тестените изделия на „Шарп“ ще имам достатъчно свободно време за многобройни и дълги обеди.

Роб вдигна чашата си, размаха я, докато един сервитьор го видя и му кимна.

— Кажи ми какво е действителното ти мнение — каза Вик на Роб. — Ама без глупости. Мислиш ли, че ще успеем с това?

Роб го изгледа сякаш се канеше да заговори, но изведнъж поклати глава.

— Не, не! Давай! — рече Роджър. — Всички сме в една и съща пробита лодка. Или клипът с Червените Малини-Пралини, или нищо. Мислиш, че няма да успеем, нали?

— Мисля, че няма никакъв шанс, майка му стара! — отвърна Роб. — Вие ще направите добро представяне… както винаги. Основната работа ще я свършите в Ню Йорк и имам чувството, че всичко, което могат да ви кажат момчетата от маркетинговия отдел за толкова кратко време, ще е във ваша полза. А Янси Харингтъм… мисля, че направо ще му се пръсне сърцето, неговата кожа! Неговата велика предсмъртна сцена. Той ще бъде толкова добър — би могъл да накара Бет Дейвис от „Мрачна победа“ да изглежда като Али МакГро от „Любовна история“.

— О, но изобщо не става въпрос… — започна Роджър.

Роб сви рамене.

— Да, може да е малко несправедливо. Добре. Наречете го тогава още един бис. Както искате го наречете. Достатъчно време съм вече в този бизнес, за да зная, че всички ще се просълзят след едно три или четириседмично представяне на рекламата. Всички ще изпаднат в захлас. Но…

Дойдоха бирите им. Сервитьорът каза на Роб:

— Мистър Джонсън ме помоли да ви кажа, че очаква да дойдат няколко тройки, мистър Мартин.

— Хм, изтичай и кажи на мистър Джонсън, че момчетата пият последните си бири и да внимава да не си подмокри гащите. Разбра ли, Роки?

Сервитьорът се усмихна, изпразни пепелника, кимна и ги остави.

Роб се обърна отново към Вик и Роджър.

— Та, докъде бях стигнал? Да, вие сте умни момчета. И не ви е нужен някой куц оператор, налян до козирката с бира, за да ви каже, че работата е осрана.

— Шарп просто няма да се извини — каза Вик. — Това мислиш, нали?

Роб вдигна бирата си в знак на поздрав.

— Ти си отличник!

— Не става въпрос за извинение — плачливо рече Роджър, — а за едно скапано обяснение .

— Ти го виждаш така — отвърна Роб. — А той? Запитай се. Виждал съм дядката няколко пъти. Той ще погледне на нещата така все едно, че е капитан, напускащ кораба преди жените и децата, или отказващ се от ролята на спасител, или друго подобно нещо. Не, ще ви кажа какво смятам, че ще се случи, приятели. — Роб вдигна чашата си и бавно отпи от нея. — Мисля, че една ценна, но и доста краткотрайна връзка ще бъде прекъсната и то много скоро. Старият Шарп ще изслуша предложението ви, ще поклати глава и ще ви покаже вратата. Завинаги. И следващата рекламна фирма ще бъде избрана от неговия син, който ще направи избора си въз основа на това коя фирма според него ще му даде най-голяма свобода да осъществи смахнатите си идеи.

— Може би — рече Роджър — Но може би той ще…

— Няма никакво „може би“, мама му стара! — избухна Вик. — Единствената разлика между добрия рекламен агент и добрия охлюв-продавач е, че добрият рекламен агент прави най-доброто, което може, с подръчни материали… без да пристъпва границата на честността. За това става въпрос в тази реклама. Ако той я отхвърли, то той отхвърля най-хубавото от нашата работа. И това е краят. Ту фини.

Вик смачка цигарата си и едва не бутна почти пълното шише бира на Роджър. Ръцете му трепереха.

Роб кимна.

— Ще пия за това — каза той и вдигна чашата си. — Тост, господа!

Вик и Роджър също вдигнаха чашите си.

Роб помисли малко, после рече:

— Нека нещата да се наредят добре, дори възможността да е едно на хиляда.

— Амин — рече Роджър.

Те се чукнаха и пиха. Като глътна докрай бирата си, Вик осъзна, че отново мисли за Дона и Тад.

Джордж Миара, пощальонът, повдигна единия си крак, стегнат в униформения сиво-син панталон, и… пръдна. Съвсем скоро той доста усилено пърдеше и това леко го тревожеше. Като че ли храната нямаше значение. Снощи той и жена му ядоха шаран със сметана върху препечен хляб и той бе пърдял. Тази сутрин изяде едно от рулата на „Келог“ (продукт № 19) с бананов резен вътре… и пак пърдя. Днес на обяд в „Мелоу Тайгър“ в града — два хамбургера с майонеза… също пърдене.

Джордж бе прочел за симптомите в „Домашна медицинска енциклопедия“ — една безценна книга в дванадесет тома, които жена му купуваше един по един, спестявайки талончетата си от магазина „Шоп-ън-Сейв“ 21 21 Shop’n Save (англ.) — пазарувай и пести — Б.пр. в Саут Перис. Това, което Джордж Миара бе открил под заглавието УВЕЛИЧЕНО ИЗПУСКАНЕ НА ГАЗОВЕ не бе особен окуражаващо. Би могло да е симптом на стомашно неразположение. Можеше да означава, че вътре му се оформя една прекрасна язвичка. Може да е и заболяване на червата. Можеше дори да е голямо Р 22 22 Има се предвид болестта рак. — Б.пр. . Ако продължаваше така, той трябваше да отиде при стария доктор Куентин, а доктор Куентин щеше да му каже, че пърди много, защото остарява и толкова.