Стивън Кинг - Куджо

Когато с Дона бяха в разгара на любовта си, Стийв бе забелязал върху телевизора една от визитните картички на съпруга й, точно в този момент Дона май се къпеше. Той бе взел картичката. Голяма работа! Просто някаква си там дреболия.

Сега Стийв отвори портфейла си и прегледа визитките — имаше от застрахователни агенти във Вирджиния, от агенти по недвижимо имущество в Колорадо и десетина други още. За миг си помисли, че е изгубил картичката на Красивото Мъжле, но тя просто се бе изплъзнала заедно с няколко банкноти. Стийв я измъкна и я погледна. Бяла визитна картичка със сини букви в моден дребен шрифт — Господин Преуспяващ Бизнесмен.

Беше ненатрапваща се визитка, но правеше впечатление. Никаква екстравагантност.

Стийв издърпа един лист от купа евтина хартия и разчисти място пред себе си. За миг погледна към пишещата си машина. Не! Всяка пишеща машина бе толкова индивидуална, колкото и пръстовите отпечатъци на всеки човек. Малко кривото „а“ на дребния шрифт ще издаде кой е негодникът, нали, инспекторе? А на съдиите ще им трябват не повече от петнадесет минути — колкото за чаша чай.

Това нямаше да бъде работа за полицията — дума да не става и по никой начин. Предпазните мерки сами се налагаха, без много да се замисля дори. Евтина хартия, която можеше да се купи във всеки магазин и никаква пишеща машина.

Той взе един маркер от тенекиената кутия в ъгъла на бюрото и написа с големи, печатни букви:

ЗДРАСТИ, ВИК.

ЧУДЕСНА ЖЕНА СИ ИМАШ.

С ТАКЪВ КЕФ Я ШИБАХ.

ТА ЧАК ГОВНОТО Й СЕ ДРЪПНА.

Стийв спря за миг и започна да почуква с маркера по зъбите си. Отново започваше да се чувства добре. Господар на положението. Разбира се, тя бе хубава и винаги съществуваше възможността Трентън да не обърне внимание на тези редове. Бяха евтини, празни приказки, а и писмото по пощата струваше по-малко, отколкото чаша кафе. Но трябваше да има нещо… винаги имаше нещо. Какво ли беше то?

Изведнъж Стийв се усмихна; когато се усмихваше така, цялото му лице засияваше и лесно се разбираше защо никога не бе имал проблеми с жените от онази нощ, прекарана с обърканата и хубава учителка по френски.

Стийв написа:

КАКВА Е ТАЗИ БЕНКА НАД

КОСМИТЕ Й ДОЛУ?

НА МЕНЕ МИ ПРИЛИЧА НА ВЪПРОСИТЕЛНА.

ИМАШ ЛИ НЯКАКВИ ВЪПРОСИ?

Това беше достатъчно. Едно ядене може да бъде по-хубаво и от цяло пиршество, обичаше да казва майка му. Той намери плик и пъхна бележката вътре. Поколеба се малко, после сложи вътре и визитната картичка, адресирайки плика отново с печатни букви до службата на Вик. След миг размисъл Стийв реши да прояви известна милост към нещастния мухльо и под адреса написа: ЛИЧНО .

Закрепи плика изправен на перваза на прозореца и се облегна назад. Отново се чувстваше съвсем добре. Тази вечер щеше пак да се залови с писането — беше сигурен в това.

Отвън в алеята спря камионетка с регистрационна табела от друг щат. Беше пикап, натопен с голям шкаф отзад. Някой доста изгодно бе успял да го купи при разпродажба. Блазе им.

Стийв тръгна към изхода. На драго сърце щеше да им вземе парите и шкафа, но се съмняваше, че ще има време да свърши работата. След като пуснеше писмото, трябваше да настъпи някаква промяна. Не много голяма промяна, поне не веднага. Чувстваше, че трябва да го направи заради себе си — да остане още малко, за да направи още едно посещение при малката мис Фръцла… когато със сигурност Красивото Мъжле нямаше да е наоколо, разбира се. Стийв е играл тенис с него — той изобщо не беше силен или буен. Беше слаб, с дебели диоптрични очила, ръката му се гънеше като кашкавал при бекхенда 11 11 Бекхенд — вид удар при игра на тенис на корт. — Б.пр. . Но знаеше ли човек кога едно Красиво Мъжле можеше да излезе от кожата си и да извърши нещо противообществено. Доста много Красиви Мъжлета държаха пушки в къщите си. Така че Стийв трябваше първо внимателно да провери терена, преди да се отбие за малко. Щеше да си позволи единствено това последно посещение и после да дръпне завесата завинаги. Може би щеше да отиде в Охайо за малко. Или в Пенсилвания, или в Таос, Ню Мексико. Като практичен шут, който е натъпкал нечия цигара с барут, Стийв искаше да е наблизо (на благоразумно разстояние, разбира се), та да гледа как ще избухне.

Шофьорът на пикапа и жена му надничаха в магазина, за да видят дали има някой там. Стийв излезе от къщата с ръце пъхнати в джобовете на дънките. Усмихна се. Жената също веднага се усмихна.