Стивън Кинг - Куджо

Тя усети как стомахът й се надигна и хукна към банята, притиснала с ръка устата си и с широко отворени, блеснали очи. Едва-що влезе и повърна всичко. Погледна мръсотията, изстена и повърна отново.

Щом почувства стомаха си по-добре (краката й обаче още трепереха — когато губиш нещо, нещо и печелиш), тя се погледна в огледалото на банята. На безмилостната луминесцентна светлина на лицето й имаше остри и груби черти. Кожата й беше твърде бледа, очите й — зачервени. Косата й бе залепнала по главата като грозен шлем. Дона видя как щеше да изглежда като стара, а най-ужасното нещо бе, че точно в този момент, ако Стийв Кемп беше тук, тя щеше да му позволи да я люби, само за да я целуне и да й каже, че не трябва да се страхува, че времето е мит, а смъртта — сън и че всичко е наред.

От Дона се изтръгна звук — един виещ вопъл, който не би могъл да идва от нея. Беше стон на луда жена. Тя наведе глава и заплака.

Черити Кембър седеше на двойното легло, където спеше със съпруга си, Джо, и погледна надолу към това, което държеше в ръце. Току-що се беше върнала от магазина — същия, в който ходеше и Дона Трентън. Сега ръцете, краката и бузите й бяха вдървени от студ, сякаш се бе возила на шейната с Джо твърде дълго. Ако утре беше първи юли; шейната беше прибрана надеждно под навеса, а брезентовият й гюрук бе сгънат.

Не може да бъде. Тук има някаква грешка.

Ала нямаше грешка. Тя бе проверила десет пъти и грешка нямаше.

Все пак трябва да се случи на някого, нали?

Да, разбира се. На някого . Но защо на нея .

Черити чуваше как Джо удря с чука си в гаража — силен, кънтящ звук, който цепеше горещия следобед, подобна на чук, удрящ върху тънък метал. Настъпи кратка пауза, а после тихо: „Мама му стара!“

Чукът удари още веднъж и настъпи по-дълга пауза, след което мъжът й извика:

— Брет!

Черити винаги се свиваше, когато Джо извисяваше така гласа си, за да извика момчето им. Брет много обичаше баща си, ала Черити изобщо не бе сигурна за това как Джо гледа на сина си. Беше ужасно, че тя изпитва такива съмнения, обаче бе вярно. Преди около две години Черити бе имала ужасен кошмар, който никога нямаше да забрави. В съня си тя видя как Джо промуши с желязната вила гърдите на Брет. Острите й зъби продупчиха гърдите му, повдигайки тениската му така, както прътовете поддържат палатката изпъната. „Малкият тъпак не дойде, когато го повиках“ , бе казал мъжът в съня й, а Черити стреснато се бе изправила в леглото до истинския си съпруг, който спеше, ухаещ на бира и навлякъл къси до коленете панталони. Лунната светлина струеше през прозореца и осветяваше леглото, върху което Черити седеше в момента — безшумен сноп от студена лунна светлина, и тя разбра колко уплашен може да бъде човек и как страхът се превръща в чудовище с жълти зъби, пуснато на свобода от някой разгневен бог, за да изяде непредпазливите и непригодните. Джо на няколко пъти бе използвал юмруците си срещу нея по време на съвместния им живот и Черити си бе научила урока. Не беше гениално умна, може би, ала майка й не я бе родила глупачка. Сега Черити правеше това, което Джо й казваше и не възразяваше. Сигурно и Брет беше като нея. Но понякога тя се боеше за момчето.

Черити отиде до прозореца — тъкмо навреме, за да види как Брет претича през двора и влезе в стобора. Куджо вървеше подире му унило и с изплезен език.

— Подръж това малко, Брет! — рече глухо баща му.

— Да, татко — отвърна Брет още по-глухо.

Ударите с чука отново започнаха — безжалостен, ледено звънтящ звук: „пинг — пинг — пинг!“ Черити си представи как Брет държи длетото, опряно в някой износен лагер, или може би гаечен ключ върху някакъв болт. Съпрругът й сигурно бе захапал голям гвоздей, който висеше в ъгъла на тънките му устни, а ръкавите на фланелката му бяха завърнати нагоре и той размахваше десеткилограмовия си чук. Ами ако беше пиян… и не се прицелеше точно…

В съзнанието си Черити чуваше агонизиращия вой на Брет, когато чукът се стоварваше върху ръката му, превръщайки я в червена, безформена пихтия и тя бързо скръсти ръце на гърдите си, сякаш да се предпази от видението.

Черити погледна това, което държеше в ръката си и се зачуди дали има някакъв начин да го използва. Повече от всичко на света тя искаше да отиде в Кънектикът, за да види сестра си, Холи. За последен път я видя преди шест години, през лятото на 1974-та година. Черити добре помнеше, защото същото това лято бе лошо за нея, като се изключи една единствена приятна седмица. През 1974-та започнаха нощните проблеми на Брет — безпокойство, лоши сънища и все по-често и по-често случаи на сомнамбулизъм. През същата година Джо започна много да пие. Неспокойните нощи на Брет и сомнамбулизмът му преминаха, обаче не и пиенето на Джо.