Стивън Кинг - Куджо

— Изчезвай оттук! — изпищя тя в лицето му и слюнките й обсипаха челото и скулите му. — Какво трябва да направя, за да ти го обясня?! На картина ли да ти го нарисувам? Не си желан тук! Тръгвай си и дано Господ да те прати в дар на някоя друга жена!

— Ах ти, долна и жалка курвичке — каза Стийв: гласът му бе хрипкав, лицето грозно, все още я държеше за ръката.

— И си вземи масичката. Можеше да я хвърлиш на боклука.

Дона се отскубна от него и взе изтривалката окачена на полицата за чинии. Ръцете й трепереха, повдигаше й се, заболя я главата. Стори й се, че след миг ще повърне.

Тя клекна и се опря на коленете и ръцете си, забърсвайки разлятото мляко.

— Така значи — мислиш се за много важна! — започна пак Стийв. — Откога оная ти работа е станала златна? Хубаво ти беше. И виеше за още.

— Поне използваш правилно граматическото време, шампионе — каза Дона, без да вдигне глава.

Косата покриваше лицето й, но на нея така й харесваше. Не искаше Стийв да забележи колко е бледа и посърнала. Чувстваше се така, сякаш някой друг я бе пъхнал в този кошмар. Смяташе, че ако се погледне в огледалото, ще види една грозна и развилняла се вещица.

— Махай се, Стийв. Не ме карай да ти го повтарям.

— Ами ако не се махна? Ще се обадиш на шерифа Банърман, ли? Да, разбира се! Кажи му: „Здрасти Джордж, обажда ти се г-жа Бизнесменшата. Мъжът, с когото се чукам тайничко, не ще да си отиде. Би ли дошъл тук, за да го изхвърлиш?“ Това ли ще му кажеш?

В този миг страхът й се загнезди дълбоко. Преди да се омъжи за Вик, Дона беше библиотекарка в училищната система в Уетчестър и често се измъчваше от следния кошмар: как за трети път казва на децата (и то с най-висок глас), да млъкнат ВЕДНАГА, моля! И те винаги млъкваха — достатъчно за да може Дона да изкара до края на часа. Ами ако не млъкнеха? Това беше нейният кошмар. Ако изобщо откажеха да замълчат? Какво щеше да стане тогава? Въпросът я плашеше. Плашеше я фактът, че такъв въпрос изобщо можеше някой да си задава в тъмнината на нощта. Дона се страхуваше да използва силата на гласа си и го бе правила само тогава, когато това бе абсолютно наложително. Защото в такива мигове внезапно и със свистене човешката цивилизация удряше спирачките. Този бе мигът, в който катранът се обръщаше на тиня. Ако децата откажат да те послушат, когато им викнеш силно, тогава единственият изход е писъкът.

Страхът, който Дона изпитваше сега, бе същият. Единственият отговор на въпроса на мъжа разбира се беше, че тя ще започне да пищи, ако той я доближи. Но щеше ли наистина?

— Върви си — рече тихо Дона. — Моля те. Всичко свърши.

— Ами ако аз не мисля така? Ами ако реша да те изнасиля ето тук, в локвата от скапаното ти мляко?

Тя погледна към него през кичурите от коса. Лицето й бе все още бледо, очите й твърде големи и заобиколени от восъчнобяла кожа.

— Тогава ще трябва да се бориш с мене. Ще ти изскубна карантиите и ако мога, ще ти издера очите. Хич няма да се замисля.

Само за миг, преди да се отдръпне от нея, Дона забеляза, че той се поколеба. Стийв знаеше, че Дона е бърза и в доста добра форма. Той можеше да я бие на тенис, но трябваше доста да се изпоти. Слабините и очите му вероятно нямаше да пострадат, но с лекота можеше да издере лицето му. Зависи той докъде би стигнал. Във въздуха на кухнята Дона усети нещо тежко и заплашително, някакъв полъх от джунглата, и тя с изненада разбра, че това бе смесица от страх и гняв, която струеше от всяка пора на телата им.

— Ще върна тоалетката в магазина — рече Стийв. — Защо не изпратиш хубавото си Мъжле сам да ти я донесе, Дона? Тъкмо ще можем да си поприказваме за смъкването на горния слой.

След това Стийв си тръгна, затръшвайки вратата между всекидневната и терасата така, че за малко да се изпочупят стъклата. Миг по-късно микробусът му изрева, избумтя задавено няколко пъти и премина в постоянното буботене на работния ход, щом Стийв включи скоростите. Когато тръгна, гумите му изсвистяха.

Дона бавно довършваше работата си с изчистването на разлятото мляко, като от време на време ставаше, за да изстиска бърсалката в лъскавия умивалник. Гледаше как остатъците от пресеченото мляко се стичат в канала. Цялата трепереше, отчасти от нерви, отчасти от облекчение. Почти не обърна внимание на заплахата, че Стийв ще каже на Вик. Мислеше само за поредицата от случки, довели до тази грозна сцена.

Дона искрено вярваше, че бе започнала любов със Стийв Кемп едва ли не по невнимание. Беше също като спукване на скита отходна тръба. Такива тръби, мислеше си тя, се намираха под грижливо поддържаната цветна градинка на всяко семейно огнище в Америка.